- Биохимия?
- Не.
- Човешка анатомия? Защото е гадно.
Мигачът изцъка, когато Мани оповести на света (или поне на тази улица), че възнамеряват да направят още един ляв завой зад небостъргача.
- Това, че има ситуации, в които не можеш да направиш нищо.
Рейдж разтърка очи. От подсъзнанието му се надигаше
нещо... нещо, което не искаше да види отново.
- Рейдж?
- Да?
- Издаде доста странен звук.
Когато стигна до служебния паркинг, Мани направи завой, така че да се долепи до сградата, след което угаси двигателя и се обърна в седалката си.
- Сигурен ли си, че си добре?
- О, да. Аха.
- Не изглеждаш добре. А виж какво нося - лекарска престилка. Знаеш какво означава това.
- Че ти харесва да прекарваш цялата нощ по пижама?
- Че съм лекар и знам за какво говоря.
- Не ставай параноик, мой човек.
Възцари се тишина, а после Мани каза:
- Бих направил всичко, тя да остане при него. Всичко.
Сега бе ред на Рейдж да се обърне в седалката.
- Точно това исках да чуя, докторе.
- Ала недей да разчиташ на чудо, Холивуд. Това е опасно.
- Случи се с мен и Мери. Нуждаехме се от чудо и го получихме.
Мани се взираше през прозореца и като че ли не виждаше нищо от тъмната уличка пред тях.
- Аз не съм Бог. Доктор Джейн също.
Рейдж се намести в седалката си.
- Нужна е надежда. Те просто трябва да имат надежда.
33
ВРАТАТА НА КИЛИЯТА СЕ ПЛЪЗНА В СТЕНАТА И АЙ ЕМ СЕ ОБЪРНА. Ала и този път не беше С’Екс. Нито пък друго легло. Не бяха и още книги, които нямаше да прочете, одеяла, които нямаше да използва, нито възглавници, за които изобщо не го беше грижа.
Беше същата прислужница с друго ястие.
- О, я стига - процеди той и вдигна ръце. - Къде, по дяволите, е С’Екс?
Жената не каза нищо; просто се приближи е подноса, докато вратата се затваряше, заключвайки ги заедно.
Тя коленичи, а на Ай Ем му се прииска да изкрещи. И го направи.
- Няма да ям това! Боже, какво не е наред с вас! Единственото, което го спря да не грабне подноса и да го запрати през стаята, бе фактът, че майкен не беше виновна. Това, че С’Екс отказваше да го види, нямаше нищо общо е нея и да тормози проклетата прислужница, с нищо нямаше да му помогне да си върне свободата и да се прибере при Трез. Тя беше невинен страничен наблюдател, въвлечен в тази шибана история против волята си, също като него.
Ай Ем изпусна шумно дъха си и наведе глава. Отне му няколко мига, докато успее да се овладее.
- Съжалявам.
При тази дума тя вдигна рязко глава и за миг, особено когато долови миризмата й, му се прииска да можеше да види очите й. Каква ли форма имаха? Как ли изглеждаха ресниците й? Дали ирисите й бяха тъмни като неговите...
Защо, по дяволите, мислеше по този начин?
Отдръпна се от нея и закрачи наоколо.
- Трябва да се махна от тук. Времето изтича.
Майкен наклони въпросително глава на една страна и Ай Ем си помисли - не, няма да го направя.
Вместо това кимна към подноса.
- Ако искаш, можеш да я оставиш, а аз ще я изсипя в тоалетната, за да си нямаш неприятности, че не съм я изял.
И тогава тя проговори:
- Не е отровна.
Без абсолютно никаква причина, тези най-обикновени думички го накараха да се вкамени. Гласът й беше по-дълбок, отколкото бе очаквал; на раболепното й държание повече подхождаше някое високо, суперженско гласче. А в нейния имаше дрезгави нотки, които извикаха в главата му мисли за секс.
Необуздан секс. Онзи, от който жените прегракват, крещейки името на любовника си.
Ай Ем примига.
И изведнъж бе обзет от желание да покрие голото си тяло. Което беше глупаво. От самото начало знаеше, че тя е жена, пък и от самото начало беше гол пред нея. Поддавайки се на внезапния порив, той отиде зад паравана, където до вградената вана имаше купчинка хавлии. Докато увиваше една около хълбоците си, му се прииска да се извини, задето си беше развявал срамотиите пред нея.
Когато се върна, майкен отново опитваше супата и хляба.
- Можеш да престанеш - каза той. - Няма да го ям.
- Защо?
И пак този глас. Макар да бе изрекла една-единствена дума.
- Трябва да се махна от тук - промълви той. По цял ред причини. - Трябва да се махна.
- Нещо очаква ли те?
Ай Ем си помисли за Трез и Селена.
- Единствено смърт. Нали се сещаш, нищо особено.
- Моля?
- Виж, трябва да говоря със С’Екс. Ето какво трябва да направя. Ще му кажеш ли?