Очите й бяха широко отворени.
- Какво не е наред? Какво се случи?
Сградите от двете страни на улицата с три платна - стомана, стъкло и светъл цимент - се носеха покрай тях все по-бързо и по-бързо. Трез погледна напред и видя предните решетки на паркираните коли, обърнати към тях като изпълнени с неодобрение родители, докато те се носеха в грешната посока.
- Всичко е наред! - надвика той шума. - Просто нямам търпение да останеш гола...
Веждите на Селена подскочиха още по-високо.
-Трез, чух нещо...
- ...защото толкова отчаяно искам да те имам!
- ...което приличаше на изстрели!
И двамата крещяха над рева на двигателя, докато Фриц ги отнасяше далеч от летящите куршуми.
А после започна истинската веселба. Бяха минали около две пресечки, когато се появиха полицейските коли. И за разлика от мерцедеса, бяло-черните автомобили с примигващи лампи отгоре се движеха в правилната посока.
- Ще се наложи да се кача на тротоара - извика Фриц. -Може да подруса...
Ненормалният иконом завъртя волана наляво и прескочи бордюра, закачайки един противопожарен кран, който естествено изригна зад тях, запращайки струя вода високо във въздуха. А после, слава богу, мерцедесът се приземи меко, прекрасните амортисьори бяха погълнали удара, който несъмнено си го биваше.
Трез се обърна и погледна назад. Полицейските коли обръщаха рязко, за да ги последват, докато Фриц помете редица автомати за вестници, запращайки пъстрите пластмасови кутии във въздуха. Те се строшиха и безброй вестници политнаха нависоко, като гълъби, освободени от клетките си.
Трез се обърна към Селена, опитвайки се да измисли как да я успокои...
Aи contraire.10
Стиснала вратата, Селена сияеше от възбуда, вампирските й зъби се виждаха благодарение на огромната усмивка върху устните й, а от гърдите й извираше весел смях.
- По-бързо! - извика тя на Фриц. - Нека се понесем още по-бързо!
- Както заповядате, господарке!
Нов рев, изтръгнал се от звяра, скрит под капака на мерцедеса, ги накара да полетят по тротоара с бясна скорост, за която не важаха не само пътните закони, но и законите на физиката.
Селена се обърна към него.
- Това е най-страхотната нощ в живота ми!
* * *
- Окей, да вървим.
Рейдж кимна към Мани.
- Чудя се какво ли са вечеряли. - Той отново погледна телефона си; щеше му се наистина да беше отишъл в заведението за пържоли. Беше го казал на Трез само за да го накара да се почувства по-добре. - Не спомена нищо нито за предястието, нито за десерта. Така де, можеше да даде малко повече подробности. А не само осем букви.
- Всъщност бяха пет.
- И аз това казах.
Ефектът от чипса беше отминал още преди час. Разбира се, понякога това му се случваше и след като се бе нахранил до пръсване.
Мани включи на скорост и потегли, набирайки постепенно скорост.
- Най-добре да съм готов. Фриц не е от онези, които карат полека. 9
- Дали са си поръчали ростбиф? В едно списание видях как го приготвят там...
Бам!
В мига, в който достигнаха едно кръстовище, нещо голямо изникна пред тях и се блъсна в капака на линейката. Мани натисна рязко спирачките и то отхвърча.
- Исусе Христе, това елен ли беше?
- Направо лос.
Рейдж стисна пистолетите си и тъкмо се канеше да изскочи навън, когато заваляха куршуми. С пронизително металическо дрънчене, те рикошираха от линейката и набраздиха дебелото стъкло.
- О, за бога - процеди Мани, а после се наведе към прозореца и изкрещя на стрелците: - Тъкмо я купих!
Рейдж посегна към дръжката на вратата.
- Пусни ме да сляза!
Дрън-дрън-дрън.
- Забрави! Ще те убият!
- Тук сме изложени на прицел!
- Не, не сме!
В миг линейката се смъкна с няколко сантиметра надолу и всеки сантиметър стъкло бе покрит с метал. Начаса шумът от изстрелите бе приглушен, превръщайки се в далечно думкане като барабан.
В относителната тишина Рейдж погледна към Мани.
- Ти си гений.
- Не аз. Харолд Рамис.
- Моля?
- Гледал ли си „Нашивки“? Най-любимият ми филм. Това нещо е вдъхновено от возилото на Бил Мъри.
- Знаех си, че те харесвам. - Рейдж си погледна телефона. Никой от братята не беше наблизо, което беше добре, като се имаше предвид огневата мощ навън. - Единственият проблем е, че не можем просто да си седим тук. Полицаите всеки момент ще довтасат...
LED монитор с размерите на телевизор се плъзна вертикално от контролното табло, заемайки по-голямата част от сега блокирания преден прозорец. Върху него се виждаше улицата с висока резолюция, така че съвсем ясно различиха двамата стрелци, когато те притичаха в светлината на фаровете им. И двамата носеха автомати, АК-47 според Рейдж; при всеки изстрел от