дългите цеви лумваше светлина. Не спряха да стрелят дори докато минаваха покрай колата на Мани.
- Лесъри - процеди Рейдж. - Прекалено бързо се движат, за да са хора. Освен това само лесъри биха били достатъчно тъпи, за да вдигат такъв шум. Пусни ме да сляза.
- Няма да тръгнеш след тях...
Рейдж го сграбчи за предницата на ризата и го издърпа на пътеката между седалките.
- Пусни. Ме. Да. Сляза.
Мани срещна погледа му. Изруга.
- Ще те убият.
- Не. Няма.
- Откъде си толкова сигурен?
- Защото владея трикове, с които никой не може да се справи. - Той кимна към прозореца. - Отвори го съвсем малко и ще се изпаря през процепа между бронираните плочки. Освен ако няма стоманена мрежа.
Ругаейки цветисто, Мани натисна един бутон и прозорецът откъм Рейдж се смъкна съвсем малко.
- В мига, в който изчезна, дай газ - нареди той. - Мястото ти е плътно зад мерцедеса. Говоря сериозно.
След това затвори очи, съсредоточи се и...
...се дематериализира. Щом прие физическите си очертания навън, удари по вратата на линейката. Стрелците ги бяха подминали, следващи своята плячка, което го поставяше в съвършена позиция. Когато двигателят, скрит под изобилието от метал, изрева и малката подвижна клиника на Мани се отдалечи, Рейдж се втурна да тича. По миризмата във въздуха разбра, че е познал -това наистина бяха двама убийци, въоръжени със страшно скъпи играчки... нещо, което не беше виждал... откога?
Не и откакто Леш, онова копеле, бе главен лесър.
Вдигнал пистолети, той се носеше напред, скъсявайки бързо разстоянието, когато изведнъж зад гърба му се разнесе вой на сирени и той бе облян в светлина, което определено не беше добре. Както бе въоръжен, ченгетата като нищо щяха да предположат, че той е шибаният проблем, а не решението, опитващо се да догони врага.
Както и очакваше, миг по-късно отекна мъжки глас, усилен от високоговорител:
- Полиция! Стой! Стой или ще стреляме!
Проклятие.
Хора: естествена противоотрова срещу хубавото изкарване.
36
В КИЛИЯТА СИ В ПАЛАТА АЙ ЕМ БЕ ЗАЕТ ДА ПРОТЪРКВА ПЪТЕКА върху мраморния под, крачейки безспирно между новото си легло и рафта с книги.
Колкото по-дълго стоеше сам-самичък, толкова повече се убеждаваше, че предложението на майкен да го заведе при архивите на лечителите бе просто израз на безсилно съчувствие. По дяволите, дори ако бе говорила сериозно и се върнеше с някакво подобие на план, той не можеше да приеме помощта й. И без това в тази каша вече бяха забъркани толкова много души, а не бе сигурен, че тя си дава сметка какво означава предложението й: той бе пленник на екзекутора, което означаваше, че макар мнозина да имаха достъп до него, само едно копеле държеше ключа към неговото бягство. И този някой не бе тази ниско!юставена жена.
Ами ако все пак успееше да го изкара от тук? Дори и не чак навън, но в библиотеката? Охранителните системи несъмнено щяха да ги издадат и тогава най-доброто, на което тя можеше да се надява, бе да я убият бързо. Но онова, което най-вероятно щеше да я сполети, бяха дълги мъчения, през които щеше да се моли да...
Когато вратата се плъзна настрани, Ай Ем се увери, че благоприлично се е покрил, и се обърна рязко. Беше майкен; в ръцете си държеше топове плат. Докато вратата се връщаше на мястото си, пъхна нещо в касата, за да й попречи да се затвори докрай, и изтича при него.
- Облечи това. Нямаме време...
- Почакай, какво...
- Облечи го! Охраната тъкмо се сменя и преди да застъпят, са длъжни да прочетат молитва на скръб и възпоминание за детето. Трябва да излезем още сега...
- Не мога да ти позволя да го направиш...
- Искаш помощ, нали така? Заради онази, която брат ти обича, нали така?
Ай Ем стисна зъби. На това му се казваше да си между чука и наковалнята.
- Шибана работа!
- Не знам какво означава това.
Ай Ем грабна онова, което тя му подаваше, но продължи да спори, докато се увиваше в плата.
- А как ще се върнем?
- Аз ще отвлека вниманието им. Ще ти трябва известно време в библиотеката... освен ако не знаеш точно какво търсиш?
Тежките одежди се плъзнаха по краката му.
- Ами тук?
Без предупреждение осветлението угасна.
- Задействах циркадната система.
Аха, смяната на светло и тъмно, без която не можеш да спиш.
Щрак!
Лъчът на мъничко фенерче й показа пътя до леглото и тя бързо подреди възглавниците и завивките така, сякаш някой спи. След това изтича до него и пръсна нещо в лицето му.