Трябва да има нещо, повтаряше си той. Просто трябва.
* * *
Цялото тяло на Трез се бе схванало, притиснато до стената на мерцедеса, докато Фриц продължаваше да се носи по тротоара... което би било страхотно, ако догенът беше пешеходец. Да побере седан с размерите на океанска яхта върху бетонна алея, построена за не повече от четирима-петима души наведнъж? Съвсем не беше толкова страхотно...
Селена нададе възторжен вик, когато стигнаха до поредния ъгъл и пометоха още няколко автомата за вестници.
Трез наистина се радваше, че тя се забавлява. Само че би предпочел да гледат този екшън, вместо да участват в него.
- Фриц - надвика той рева на двигателя. - Насочи се към реката.
- Както заповядате, господарю!
Без предупреждение, икономът завъртя рязко волана и те полетяха към една пешеходна зона, която минаваше покрай друг небостъргач. Мерцедесът се понесе по стъпалата като човек с наколенки - разтърсващо, подскачащо, друсащо изкачване, от онези, от които зъбите ти се разтракват, а бъбреците ти се молят за милост. После обаче се озоваха насред равното пространство, където хората можеха да изберат кой от четирите входа да използват.
Фриц, естествено, предпочете най-прекия.
Право през шибаното фоайе.
Стъкла се разхвърчаха навсякъде, когато мерцедесът се вряза в тях; парчетата полетяха нагоре, а после настрани, преди да се приземят върху лъскавия под и да се понесат като сняг по повърхността на замръзнало езеро.
През прозореца си Трез чудесно видя как нощният пазач скочи иззад редицата бюра във фоайето. Стори му се невъзпитано да не поздрави горкото униформено копеле, така че му помаха като някоя кралска особа, докато колата прелиташе през вътрешността на фоайето, за да изригне от другата страна.
Тряс!
Вторият рунд срещу стъклените стени бе също толкова зашеметяващ като предишния и ето че те изскочиха в нощта навън.
- Вярвам, че скоро ще полетим - обади се Фриц. - Дръжте се здраво.
Имаш го, мой човек.
Трез се вкамени, когато се доближиха до ръба на стъпалата, а после...
Безтегловност (или поне толкова близо до нея, колкото бе възможно, без да си на десетина километра над земята), когато се издигнаха във въздуха, понесли се изведнъж съвършено плавно и сравнително безшумно, ако не се броеше гърленият звук на двигателя във въздуха.
Всичко това се промени в мига, в който подскочиха върху тротоара и се приземиха на паважа. Амортисьорите поеха голяма част от удара, ала въпреки това се разхвърчаха искри, когато задната част на шасито целуна асфалта.
- Моля да ме извините - каза Фриц, поглеждайки в огледалото за обратно виждане.
- Не си виновен ти за терена - извика Трез в отговор. - Виж, за стъклото не съм много сигурен.
Погледна към Селена, за да се увери, че тя все още си изкарва страхотно. И още как - заливаше се от смях, а очите й бяха грейнали като коледни светлинки.
Когато отново се обърна напред, Трез видя, че Фриц все още го гледа в огледалото за обратно виждане и му говори:
- Господарю, дълбоко съжалявам, но се налага да се прибера у дома...
- Фриц! Съсредоточи се върху пътя, мой човек!
- О, да, господарю.
Гумите изсвистяха пронизително, когато икономът завъртя рязко волана, избягвайки на сантиметри няколко неправилно паркирани коли.
- Както казвах, господарю, налага се да се прибера у дома -продължи догенът, без окото му да мигне. - Трябва да наглеждам подготовката за Последното хранене.
Сякаш това в момента бе видео игра, която можеше просто да сложи на пауза.
-Ъъъ, Фриц...
Начаса мерцедесът потъна в мрак, както вътре, така и навън. В същия миг от небето се спусна ярък лъч светлина, пробягвай-ки върху тях за частица от секундата.
- Хеликоптер - промърмори Трез. - Фантастично.
Обърна се назад и погледна през прозореца. Бели и сини мигащи светлини се носеха към тях, само че ченгетата се канеха да им пресекат пътя... което означаваше, че няма да могат да стигнат на повече от две пресечки от там.
Мамка му, как щяха да се измъкнат от това положение?