Преди Трез да разбере какво става, Фриц вече ги беше докарал до реката, ала не използва пътя. Вместо да мине оттам, откъдето позволяваше законът, той прескочи още един бордюр и се понесе под надземната магистрала. Колони с размерите на гигантски секвои прелитаха покрай прозорците, а икономът ги избягваше, сякаш трябваше да премине през писта с препятствия.
Зад тях нямаше никого, но едва ли можеха да продължат така още дълго. Магистралата, която минаваше над главите им, в един момент щеше да се срещне със земята...
И наистина, тя започна да се спуска надолу, и то толкова бързо, че много скоро щяха да станат на пюре.
Ала не. Фриц излезе рязко изпод нея, прескачайки паважа, който ги разделяше от платната, минаващи покрай реката, успя да се провре през една дупка в мантинелата и ето че вече се намираха на отбивката, която щеше да ги качи на магистралата, и то в правилната посока.
Вън от града.
Трез зачака цяла орда полицейски коли с надути сирени да се зададат зад тях, но вместо това видя нов отбор от момчетата в униформи да се носи в обратна посока по магистралата, натам, където бе започнало всичко.
Фриц забави скоростта и отново запали осветлението и фаровете на колата. Сля се с колоната от коли. Понесе се със скромните сто и седемдесет километра в час.
- Как, по дяволите, го направи? - попита Трез, истински впечатлен.
- Лесно е да се измъкнеш от хората. Те обикновено следят светлините, както котка преследва лазерната играчка. Липсата на светлина ми дава сериозно преимущество... както и това, че притежаваме двойно повече конски сили от тях.
Трез се обърна към своята кралица.
- Добре...
Селена се приведе към него и притегли устните му за целувка. А после за още една.
- Каква нощ! Това бе най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало някога!
Адреналинът бързо отстъпи място на похот, докато Трез отвръщаше на целувката й, притискайки я към седалката. Езикът му си проправи път в устата й, едната й гърда се озова в ръката му.
- Да му кажа ли отново да даде газ? - изръмжа той, без да се откъсва от устата й. - Защото не мисля, че мога да изчакам...
- Скоро ще си бъдем у дома - промълви тя с усмивка. -Пък и аз обичам очакването. Гладна съм за теб от пътуването насам.
От гърдите на Трез се изтръгна гърлен звук, докато посягаше, за да вдигне преградата.
- Фриц?
- Да, господарю?
- Малко по-бързо, ако нямаш нищо против.
- С удоволствие, господарю!
37
МАЛКО СЛЕД КАТО НАПРАВИХА ПОРЕДНИЯ ЗАВОЙ В ЛАБИРИНТА от улички, без да спират да тичат, Кор беше улучен от нещо толкова голямо и толкова твърдо, че бе напълно зашеметен. Докато политаше във въздуха... светът се завъртя около него, а той си остана съвършено неподвижен... или пък беше обратното?
Приготви се за гадно падане, ала по някаква абсурдна причина се приземи на крака. От една страна, беше неочакван късмет, но от друга - късмет, който нямаше да трае дълго, като се имаше предвид инерцията му. За да не се просне на земята, той се хвърли напред, опитвайки се да продължи да тича.
Нещо не беше наред. Краката му отказваха да работят. Мъчейки се да остане прав, смътно си даде сметка, че Балтазар го вика, а после войникът му се озова до него, сграбчи го за ръката и го затегли напред.
Почти подсъзнателно усети как някой напуска огромно превозно средство. Вампир. А после звукът на куршумите се промени - пронизително свистене измести по-ниските звуци на олово, забиващо се в тухли, асфалт, камъни.
Лесърите се бяха натъкнали на онова превозно средство. Което означаваше, че двамата е Балтазар си бяха спечелили няколко секунди. Балтазар се възползва от тях и с едно рязко движение го изтегли зад една масивна постройка. Не, всъщност беше превозно средство... или нещо такова. Вътре имаше гигантска квадратна кутия, върху която пишеше нещо. P...O...D...S...11
Превъзбуденият му мозък проследи очертанията на буквите, ала те не означаваха нищо за него. За сметка на това му бе съвършено ясно, че имат добра позиция за стрелба.
Двамата с Балтазар вдигнаха оръжията си едновременно.
Заповядвайки на дробовете си да престанат да хъхрят, жадни за въздух, Кор зачака...
Шумът от сипещи се куршуми се усилваше, докато стрелците приближаваха... и напълно погълнати от оглушителното си преследване, дори не си дадоха труда да забавят крачка, когато стигнаха до прикритието им... И го подминаха.
Разбрали се без думи, Кор и Балтазар стреляха: Кор повали този вляво, Балтазар се прицели в онзи отдясно.
Два куршума. Не две хиляди. Два отлично прицелени куршума се забиха в гърба на двамата стрелци и ги повалиха по лице върху прашния паваж.