Селена надникна покрай мускулите на Трез и извика към иконома, който ги следваше:
- Фриц, може ли да го повторим и утре вечер?
- Но разбира се, господарке! Каквото поискате. Позволете да отбележа обаче, че ще се наложи да се погрижим за колата, преди да предприемем друга подобна екскурзия.
Вероятно беше прав и вероятно именно затова беше паркирал мерцедеса пред входа, а не заедно с останалите автомобили от другата страна на фонтана. Дали изобщо можеше да дава на заден?
Изчакаха за миг във вестибюла, след което бяха приветствани във великолепния топъл интериор на имението от един от догените на Фриц.
- Ако ме извините - каза икономът, - трябва да се заема с приготовленията за Последното хранене, както ви споменах.
- Благодаря, че ни докара цели и невредими - каза Трез.
- За мен беше удоволствие.
Фриц се отправи към трапезарията, а Трез пое към стълбището, прекосявайки мозаечния под с широка крачка. Селена отново се усмихна и този път не заради прилива на адреналин.
Той обаче не я отнесе в спалнята си. Не, нейният мъж заобиколи подножието на стълбището и отиде до пищно украсената врата на банята.
- Отвори вратата - изръмжа той.
Селена вдигна глава и изпи с очи лицето му. Неподправено сексуално желание го бе накарало да стисне челюсти и да присвие очи, превръщайки го в свое анималистично копие.
Неговата реакция на пътуването насам, помисли си тя, докато протягаше ръка, за да отвори.
Такова прекрасно помещение, с отделната кабинка за тоалетната, уханния въздух и особено с мрамора с прасковени, червени и розови жилки, който покриваше стените и пода. Червен и прасковен сатен се спускаха от двете страни на огледалото над чешмата, сякаш то бе прозорец, през който да погледнеш навън, а кадифените дипли около умивалника бяха кървавочервени със златни пискюли. Старинни газови аплици горяха постоянно из цялото помещение, пръскайки мека жълта светлина като от свещи.
- Няма да е зле да заключиш - каза Трез, навеждайки се, за да може тя да го направи, така че никой да не ги безпокои.
До отсрещната стена имаше дълга, тапицирана пейка и той я отнесе до нея, задържайки я с една ръка, докато събаряше цял куп бродирани копринени възглавнички на пода. Сложи я да легне и от гърдите му се изтръгна дълбоко мъркане, докато милваше раменете, талията, краката й.
- Цяла нощ мислех за това - каза той.
Извила гръб, Селена почувства ласката на роклята, плъзнала се нагоре по бедрата й, докато дланите му се вдигаха все по-високо.
- О, господи - промълви той задъхано при вида на женствеността й.
- Нима бе забравил? - Тя се усмихна и притвори клепачи. -Дадоха ми всичко освен бельо.
- О, не, спомням си.
Придърпа я напред, така че да разтвори краката й и да ги обвие около хълбоците си. След това се приведе над нея и като доближи устни до шията й, прокара езика си нагоре, докато не стигна до ухото й и не го гризна лекичко.
- Знаеш ли кое е най-трудното?
Подчерта въпроса си с тласък на таза, при което възбудата му се притисна в голата й женственост през финия плат на панталона му. Селена простена, а неговите пръсти се плъзнаха по корсажа на роклята й.
- Е? - промълви той и отново я ухапа лекичко, сякаш за да й се скара. - Знаеш ли?
- Мога да се досетя - изстена тя.
- Не е това. - Отново се притисна рязко в сърцевината й, галейки я с ерекцията си. - Ако щеш, вярвай.
- Какакво...?
Той допря уста до ухото й.
- Да не разкъсам роклята ти със зъби. Искам след това да те заведа на Последното хранене, а колкото и да уважавам братята... - Запроправя си път надолу към рамото й с целувки. - Ще се наложи да ги убия до един, ако те видят гола. След което ще падне голямо почистване.
- Е, какво ще направиш?
- Седни.
Виеше й се свят, докато се подчиняваше, ала то беше от страст, от горещината... ог желанието.
- А сега... какво?
- Много внимателно ще се отървем от това. - И като улови ръба на тънката черна рокля, той го вдигна над кръста... над гърдите й. - Маааааамка му.
Запрати коприната на пода и остана така, приковал поглед в онова, което бе разкрил.
- Ето какво искам.
Докато дланите му се плъзгаха по бедрата й, той се приведе над едното зърно и го засмука, а тъмната му глава контрастираше е бледата й кожа. Селена отметна глава назад, давайки му достъп до онова, което искаше, и още повече разтвори колене.
Звук на мъжко животно се изтръгна от него, когато я сграбчи за хълбоците и я дръпна грубо напред.
- Дай ми! - заповяда той и се разкопча с едно рязко движение, а после отново изръмжа. - Цяла нощ. Мислех за това през цялата нощ.