Нахлу в нея с мощен порив и тя сграбчи китките му, а гърбът й се изви в дъга. Той се бе отдал изцяло на несдържания си ритъм и Селена вземаше всичко, което й даваше, усещайки как вълната на освобождаването бързо се надига. Толкова страстен, толкова необуздан... кулминацията на прекрасната вечеря, щурото пътуване към дома, непрестанното очакване, което бе изпитвала, докато бе край него.
Притегли го към устата си и се вкопчи в силата му, търсейки устните му, засмуквайки езика му, докато ритъмът, с който той проникваше в нея, не го направи невъзможно. По-бързо, помощно, а после оргазмът я връхлетя.
И то бе като сблъсъка с онези стъкла - нарастваща скорост, а после впечатляващо пръсване на безброй парченца.
Само че този път тялото й бе онова, което ставаше на късчета. По един прекрасен начин.
Тъкмо когато започна да се съвзема, почувства китката му до устните си.
- Пий от мен - изръмжа той. - Искам да почувствам зъбите ти в плътта си.
В миг горещината отново се надигна и Селена отблъсна ръката му настрани. Зъбите й се издължиха, тя изсъска и ги впи в шията му, там, където минаваше дебелата вена от сърцето му.
Трез изкрещя името й и я притисна към себе си, накланяйки главата й назад, насърчавайки я да вземе още, да вземе всичко, от което се нуждае... и в същото време потъна отново в нея и остана така, докато се изливаше дълбоко в тялото й.
Неговото освобождаване изтръгна ново и от нея, довеждайки я до върха за втори път.
Селена никога не се бе чувствала по-сигурна и по-обичана.
39
Докато вратата на килията се затваряше зад тях с майкен, Ай Ем свали качулката от главата си и я запрати настрани.
- Остави я да си върви.
С’Екс преметна яките си крака над ръба на леглото и се изправи.
- Знаеш ли кой е най-големият ми недостатък? Никак не обичам да ми дават заповеди.
- Тя няма нищо общо с това. То е между нас двамата.
- Всъщност все още грешиш. Двамата с теб сме просто пионки в истинската драма, но не за това става дума сега.
Палачът пристъпи напред и Ай Ем разпери ръце, за да защити майкен.
- Спри.
- Или какво?
- Или ще те убия?
С’Екс застана пред него и го измери с поглед.
- Нима?
- Да. - Ай Ем стисна юмруци и остави вампирските си зъби да се издължат. - Ако става въпрос за избор кой да излезе от тук жив, ти или тя, мога да ти гарантирам, че тя ще бъде онази, която все още ще се държи на крака, когато вратата се отвори. И не ме е грижа, ако трябва да умра за това.
С’Екс се намръщи и се обърна към прислужницата.
- Това не е правилният брат. Знаеш го, нали?
Ай Ем се наведе настрани, така че да я скрие от погледа му. - Е, какво решаваш?
- Глупост би било да се биеш с мен. При положение че дойдох, за да те измъкна от тук.
Ай Ем отказваше да бъде разколебан.
- Ти ли ще нанесеш първия удар, или аз?
- Чу ли какво ти казах? Дойдох, за да те заведа в шибаната библиотека... но предполагам, че именно от там се връщате? Или просто решихте да наминете оттук на път към изхода?
В последвалата тишина, Ай Ем претегляше думите на палача, мъчейки се да ги осмисли. След това се намръщи.
- Не разбирам.
- Ако нямаш нищо против, налага се да действаме сега, защото след около двайсетина минути трябва да се върна в двора.
Какво бе това, по дяволите, чудеше се Ай Ем.
С’Екс направи физиономия.
- Нали ти казах, че ще ти помогна да влезеш и да излезеш?
- Заради теб съм тук! Ти ме удари по главата...
- Не, идиот такъв. Беше един от стражите ми. Аз действам зад кулисите, опитвайки се да те освободя... не се предполагаше да се озовеш в проклетата килия. Уговорката ни беше друга.
Ай Ем примига.
- Връщаме се от библиотеката - намеси се майкен. - Посещението ни не се увенча с успех. Аз също ще дойда с вас. Искам да се уверя, че той ще излезе жив от тук.
С’Екс и Ай Ем едновременно я погледнаха и излаяха:
- Не.
- Виждаш ли? - каза палачът, докато ги заобикаляше, за да отиде до вратата. - Възможно е да се съгласим за нещо. А сега може ли да го направим най-после?
И не говореше за бой.
Мамка му. Май все пак не беше сбъркал, като му се беше доверил.
Погледна към майкен и прошепна:
- Не идвай с нас.
- Не можеш да й казваш какво да прави - обади се С’Екс, докато задействаше вратата. - А сега да вървим... освен ако не искаш да изгниеш в тази килия?
Ай Ем поклати глава към прислужницата.
- Недей...
- Чакам - каза С’Екс.
- Майкен...
- Ще ви последвам, ако нямаш нищо против - бе всичко, което каза тя, докато минаваше покрай него, за да се присъедини към палача в коридора.