Ядосан, Ай Ем излезе след нея, все така облечен в униформата на прислужница.
- Няма да ми тежиш на съвестта, ако те убият поради някаква тъпа причина.
Докато вървяха по коридора, тя не обръщаше никакво внимание на недоволството му. Нищо чудно. Нямаше грам мозък в главата си.
Или пък това се отнасяше за него... защо си даде сметка, че не иска да я остави. Което беше ненормално.
С’Екс ги водеше по коридорите, избирайки различен път от онзи, който бе използвала майкен. През цялото време Ай Ем бе готов за засада, нападение, предателство.
Ала петнайсет-двайсет минути по-късно вече бе излязъл от двореца, подминал бе празните жилища за прислугата и стоеше пред стената, която разделяше Територията от света на хората.
Ай Ем погледна към палача.
- И ще ме оставиш да си вървя просто така? - прошепна той в мрака.
- Нали така се споразумяхме. - Когато Ай Ем не отговори, С’Екс поклати глава. - Това е краят за трима ни. Поне докато не свърши траурът, когато трябва да дойда за брат ти.
- Няма ли да забележат, че ме няма?
- Да не мислиш, че ще ги е грижа? Непрекъснато се отървавам от нарушители, а вече изтрих спомена за белега ти у всеки, който знаеше за него. - С’Екс хвърли поглед към майкен. - Макар че би било много по-лесно, ако не беше настояла да превърнем килията в мебелен салон.
Ай Ем протегна десница.
- Не очаквах да бъдеш честен.
- Майната ти и на теб. - С’Екс пое протегнатата длан. - А сега върви.
И просто така изходът се отвори пред него. Дори не се налагаше да се дематериализира през бариерата. Ай Ем поспря и погледна към прислужницата.
В тишината, която последва, С’Екс изруга грозно.
- Не одобрявам това, което става между вас двамата. Но знаеш как да затвориш, след като той си тръгне.
С тези думи палачът се отдалечи, а черните му одежди се развяваха зад него.
Толкова беше странно, помисли си Ай Ем, останал насаме с жената. Само две крачки го деляха от изхода, от който се нуждаеше, а ето че не бе в състояние да помръдне.
- Може ли да видя лицето ти? - чу се да казва. - Преди да си тръгна. - Когато не получи отговор, той се протегна и прокара ръка по плата, който покриваше главата й и се спускаше надолу към раменете й. - Трябва да видя как изглеждаш, иначе споменът за теб ще ме преследва като призрак.
Имаше чувството, че това щеше да се случи, дори ако я видеше.
- Аз... - Гласът й потрепери. - Не съм сигурна.
Ай Ем кимна, чувствайки се като задник.
- Съжалявам, то не ми влиза в работата. - Поддавайки се на внезапен импулс, той й се поклони ниско, сякаш тя бе много повече от прислужница. - Благодаря ти още веднъж.
След това се обърна и прекрачи през отворената врата.
- Утре вечер - избъбри тя. - Ще се срещнеш ли с мен?
Ай Ем замръзна, с един крак в Територията, а другия - навън.
- Къде?
- Не знам. Някъде. Някак...
Ай Ем се намръщи и си помисли за мястото в планината между Територията и колонията на симпатите, където беше открил Трез. Хижата най-вероятно все още си беше там - проклетото нещо беше на сто години, още когато Трез се бе приютил в него.
А Рив вече не го използваше.
- Познаваш ли планината Блек Снейк?
- Да - прошепна тя.
- От източната страна, в началото на пътека „Светкавица“, има ловна хижа. Аз ще отида пръв и ще запаля огън. Ти можеш да се дематериализираш от тук и да откриеш светлината. Да се срещнем там в полунощ.
Почти можеше да си я представи как хапе долната си устна, докато се колебае.
- Никога няма да те нараня - увери я той.
- Знам.
- Сега трябва да вървя. - Спря очи върху нея, опитвайки се да проникне с поглед под одеждите й. - Помисли над предложението ми. Ще бъда там и ще те чакам един час. Напълно ще те разбера, ако не дойдеш.
В очите на с’хийб тя не беше „важна“, ала въпреки това, независимо какво бе положението им, жените с основание трябваше да бъдат внимателни, когато излизаха от Територията. Особено ако не притежаваха никакво влияние.
- Довиждане - каза Ай Ем, преди да се обърне и да се затича.
Няколко секунди по-късно, докато се дематериализираше, знаеше, че никога вече няма да я види. И все пак, въпреки че това бе почти сигурно, утре вечер той щеше да бъде на уреченото място в планината.
В уреченото време.
Очевидно дори цинични девственици като него си имаха романтична страна.
* * *
Докато Трез и Селена най-сетне излязат от банята на долния етаж, отдавна минаваше полунощ. Всъщност когато провери телефона си, Трез с изненада установи, че вече бе три часът през нощта. Бяха останали там цели три часа. Не би могъл да си представи по-добър начин да прекара времето си.