Очевидно останалите бяха започнали да се прибират за деня, откъм билярдната.
- ...дъжд от куршуми! - тъкмо казваше Холивуд. - Сякаш валеше олово!
- Горката ми мобилна клиника. - Гласът на Мани бе дълбоко нещастен. - Първо излизане и вижте само какво й се случи.
Е, поне тези двамата се бяха прибрали невредими. Исусе, дори не беше помислил за тях. Ама че егоцентрик!
- А този задник ме излъга, че нямало никакви ченгета - намеси се Ви. - За да ги изкарам от там. Невероятно! Налетях на цяла орда униформени.
Трез прегърна Селена през раменете.
- Искаш ли да се присъединим към партито?
- Трябва да разкажем и нашата част от историята!
Той я целуна по челото и я поведе през фоайето, в земята на маси за билярд, дивани и широкоекранен телевизор, достатъчно голям за прожекция в автокино.
- Я вижте, дават ни по Си Ен Ен - каза някой, когато телевизорът се събуди за живот.
И наистина, върху гигантския екран се появи запис от охранителна камера, на който мерцедесът прелиташе през онова фоайе като в „Умирай трудно“. Последва изявление от полицай, който бе участвал в преследването. И някакъв очевидец от не знам къде си.
Трез кимна на Рейдж и Мани. Махна на Ви и Бъч. Настани се със своята жена до Зи и Бела.
- Голям репортаж - подхвърли някой.
- Мамка му - отвърна друг.
Дори вълнението на Селена понамаля, сякаш да види как бе изглеждало всичко го правеше по-истинско.
Когато вратата на вестибюла се отвори, Трез смътно усети, че в стаята нахлу хладна струя въздух. Миг по-късно върху рамото му легна тежка длан. Обърна се и видя Ай Ем зад себе си.
- О, здрасти, мой човек. - Посегна да прегърне брат си и се сепна. - Каква, по дяволите, е тази миризма?
- Нов сапун за ръце.
Трез го прегърна.
- Изхвърли го. Миришеш на някаква бабичка... какво е? Лавандула?
- Какво е станало с мерцедеса? Здравата е смачкан.
Трез посочи към телевизора.
- Ето какво.
Ай Ем обаче се съсредоточи върху Селена; погледът, който се плъзна по профила и роклята й, беше изненадан, но той побърза да го скрие.
- Бяхме на среща - избъбри Трез.
Селена ги погледна и когато видя кой се е появил, протегна ръце.
- Здравей - каза и го прегърна. - Мисля, че изпотрошихме центъра на Колдуел.
Интересно, Ай Ем бе единственият мъж, който не му идваше да убие само защото бе докоснал неговата жена. Вероятно обвързаният мъж в него си даваше сметка, че Ай Ем никога, за нищо на света не би посегнал на нещо негово, нито дори в мислите си, още по-малко пък на дело.
Ай Ем се поусмихна.
- Сега поне знам защо на мерцедеса ще му трябват петдесетина хилядарки за ремонт. Ще си сипя питие. Ти искаш ли нещо?
Трез поклати глава.
- Не, благодаря.
Ала докато брат му отиваше към барчето, Трез се извини и го последва.
- Хей, слушай, извинявай, че се бях покрил... леле!
Бутилката, която Ай Ем беше взел, му се изплъзна. Трез я улови, преди да е паднала на пода... и именно тогава забеляза, че ръцете на брат му треперят.
- Исусе, Ай Ем, добре ли си?
- О, да. Абсолютно.
- Вземи. - Той му върна бутилката с водка. - Сигурен ли си, че сам трябва да си налееш питието?
- Напълно.
- Чакай, нека ти донеса чаша. - Трез мина зад бара и взе една ниска тумбеста чаша от полицата, докато Ай Ем сваляше капачката на четвъртитата бутилка. - Сок от боровинки, нали?
- Не.
- Чиста? Обикновено не я пиеш така.
- Ефективност, братко. Тази вечер е важна ефективността.
Трез му протегна чашата и го загледа как си налива солидна доза от прозрачната отпускаща течност. Непрекъснато очакваше нивото й да престане да нараства, а когато това не се случи, трябваше да положи усилие, за да потисне изумлението си.
От тях двамата Ай Ем беше умереният.
Изпиеше ли всичко това, съдържанието на алкохол в кръвта му щеше да достигне ниво кома. Разбира се, последните двайсет и четири часа бяха адски дълги.
- Как са нещата в ресторанта? - попита Трез, докато чашата минаваше от неговата ръка в тази на брат му.
- А, добре. Да. Всичко е наред.
- Клубовете?
- И те.
Ай Ем пресуши чашата на един дъх, сякаш беше пълна с вода, и Трез изруга.
- Толкова съжалявам.
- За какво? - измърмори Ай Ем.
- Знаеш за какво.
Изпръхтяването, което получи в отговор, би могло да означава цял куп неща.
- Слушай, трябва да полегна. Аз бях дотук.
- Да, мисля, че и ние ще направим същото.
- Тя как е?
Трез погледна към Селена с намерението отново да се обърне към брат си след миг, ала очите му отказаха да се отместят. Проследявайки изящната извивка на гърба й, той отново я видя гола в банята, с разтворени крака, тежките й гърди - голи под устните, под ръцете му. А после си я представи как се залива от смях в мерцедеса. Спомни си я как се взира в нощта, докато двамата вечеряха.