- Невероятно - дрезгаво отвърна той. - Просто невероятно.
- Това е добре, братко. - Ай Ем затвори бутилката водка и я пъхна под мишница. - Слушай, трябва да си легна, но ще бъда в съседната стая, ако се нуждаеш от нещо.
- Благодаря.
Докато Ай Ем се обръщаше, без да поглежда назад, Трез нямаше как да не почувства какъв огромен товар е той за брат си.
Един ден, зарече се в този миг, щеше да открие начин да му се отплати за всичко.
40
НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗЛЕЗЕ.
Застанала сред групичката в билярдната, Дейла мъчително ясно си даваше сметка, че ако опиташе да се измъкне, за да се поразходи с колата, ще се сблъска с въпроси, на които не би могла да отговори току-така. А най-вече - Лукас все още си оставаше в стабилно, макар и сериозно състояние долу в клиниката. Куин беше при него, заедно с Блей, а тя се бе качила тук само за да хапне нещо.
Да напусне имението, не би било правилно. Особено за да се види с някого като Кор.
И може би така бе най-добре. Предишната нощ беше на ръба на това, да прекрачи една граница, която щеше да я отведе в ситуация, с която, осъзнала бе, след като бе размислила сериозно, не бе в състояние да се справи. Прескъпа Скрайб Върджин, не можеше да си представи какво си беше мислила, и тази насила наложена раздяла бе за добро...
По телевизора над камината течаха картини на престрелки и коли със свистящи гуми - бяха като излезли от някой филм.
Невероятно бе, че се беше случило в Колдуел. Слава богу, че никой не бе пострадал.
- Е, къде е лъскавата ти линейка сега? - попита някой Мани.
- Все още е край реката. Наложи се да я оставим в склада на Ви. - Докторът разтърка очи, сякаш го цепеше главата. - Дупки от куршуми навсякъде... освен това блъснах нещо голямо с нея.
- Лесър?
- Не. Когато слязох да проверя, по предните фарове и решетката имаше червена кръв. Така че е бил или някой човек, или един от вас, а като се има предвид, че всички сте налице и никой не куцука, трябва да е бил човек.
- Или един от копелетата.
- Възможно е. Който и да е бил, здравата го е боляло след това.
Лейла се намръщи.
- Блъснали сте някого?
- Не е бил един от нас, не се тревожи - отвърна някой.
Жегна я странно предчувствие. Без да каже нищо повече, тя излезе от стаята и след като се увери, че никой не я бе забелязал, извади телефона си от джоба на пуловера, който беше взела назаем от доктор Джейн, и написа кратко съобщение. В мига, в който го изпрати, побърза да го изтрие и се увери, че апаратът е сложен на вибрация, преди отново да го скрие в джоба си. След това закрачи напред-назад край вратата, стиснала тънкия телефон в джоба си в очакване на отговор. Когато десет минути по-късно все още нямаше нищо, го извади, за да провери, че не го е изключила по погрешка...
- Здравей.
Обърна се рязко и видя Куин и Блей да излизат през скритата врата под стълбището.
- Тъкмо се канех да сляза долу - каза тя, като се изчерви.
- Той спи. Доктор Джейн твърди, че жизнените му показатели се подобряват. Вече е извън непосредствена опасност.
- Така че ще си лягаме - добави Блей. - Преди да сме рухнали.
Куин се прозя толкова широко, че челюстта му изпука.
- Доктор Джейн ще спи в клиниката. Май не е мигвала от два дена. Ще ни повика веднага щом нещо се промени.
- Нали ще ми кажете, ако имате нужда от мен? - помоли Лейла.
- Засега сме добре. Благодаря за всичко. Наистина.
Прегърнаха се, пожелавайки си спокоен ден, и тя очевидно бе успяла да си придаде нормален вид, защото след няколко секунди Куин и Блей се отправиха заедно към втория етаж. Без да забележат тревогата й.
Лейла хвърли поглед към билярдната. Извади телефона си и погледна часа. Три сутринта. Все така нямаше отговор.
Преди да се замисли какво прави, тя се шмугна през вратата на трапезарията и влезе в кухнята. Догените усилено се трудеха, подготвяйки Последното хранене, и Фриц едва вдигна глава, колкото да й кимне почтително, докато тя минаваше забързано покрай него.
Никой не я забеляза, когато се отправи към гаража. Нито когато се втурна към заключената врата в другия край. Въведе кода и кратко изпиукване оповести вдигането на резето.
Няколко секунди по-късно вече седеше зад волана и бързо се отдалечаваше. Докато се спускаше по склона на планината, пелената от мис я забави и от това сърцето й заби още по-силно. Въпреки това успя да стигне до подножието и когато се качи на селския път, натисна педала на газта.