Истината бе, че времето й изтичаше... и тя нямаше представа кога ще настъпи последният момент, кога за последен път щеше да прави каквото и да било. И именно заради това бе от жизненоважно значение да бъде тук, на служба.
Докато допиваше безалкохолното питие, разговорът продължи - доктор Джейн й задаваше въпроси, тя й отговаряше. Точните думи нямаха значение - би изрекла всичко, всяка лъжа, частична истина или измислица, само и само да се махне от тази стая и да направи последното си посещение за тази нощ.
- Ще изпълня задълженията си. - Селена си лепна нехайна усмивка. - А после ще си почина. Обещавам.
След моментна пауза доктор Джейн кимна... и битката беше спечелена.
Войната обаче... там нещата бяха съвсем различни.
- Добре съм - заяви Селена, докато ставаше от масата за прегледи. - ОДистцша, съвсем добре.
- Ела да тб видя, ако се повтори, окей?
- Абсолютно. - Тя им се усмихна. - Обещавам.
Докато излизаше от стаята, си помисли, че навярно би трябвало да се почувства неудобно, задето беше излъгала. Само че вече не разполагаше с лукса, наречен съвест. Надбягваше се със смъртта и нищо, нито онези, които ценеше... нито мъжът, когото обичаше... можеха да й попречат.
За Селена оцеляването, ако изобщо можеше да се нарече така, беше самотно начинание.
* * *
Обратно в „сЕнКи“, Трез трябваше да изкашля ларинкса си на мястото му, преди да се надигне и да седне. Едно не можеше да му се отрече на Вишъс - определено го биваше в доминирането.
Много ясно.
Това обаче не беше особено важно точно сега, защото положението в ъгъла започваше да става напечено. В потъналата в сумрак стая за секс Рейдж се беше свил на кълбо, затворил очи, а дишането му бе толкова ритмично, че той или се хипнотизираше сам, или беше в кома.
- Какво прави? - попита Трез.
- Опитва се да не се превърне в чудовище.
Веждите на Трез подскочиха.
- В буквалния смисъл ли?
- Годзила. Само че лилава.
- Исусе... Мислех, че е само мълва.
- Не.
Стиснал един кинжал, Ви замахна и с едно бързо движение се разправи с убиеца, пронизвайки празните му гърди. За втори път тази нощ мястото бе обляно от ярка светлина, засияла за миг, преди да угасне, отнасяйки със себе си по-голямата част от вонящите останки. Не заличи мазното петно на пода, но стаите за секс имаха канал в средата, както и маркуч, дискретно монтиран под пейката.
И хората оставяха бъркотия след себе си.
- Значи, си се обвързал, а? - подхвърли Ви, докато присядаше, без да откъсва поглед от своя брат, като вълк, бдящ над ранен другар от глутницата си.
- Извинявай, какво?
- Селена. Обвързал си се с нея.
Трез изруга и разтърка лицето си.
- А, не. Не и наистина.
- Някой много мъдър веднъж ми каза: лъжи всеки, когото искаш, но не и себе си.
- Виж, не знам...
- Значи, затова толкова често отсъстваш от къщата?
За миг Трез се поколеба дали да не продължи да лъже, но каква полза? Току-що беше нападнал вампир, когото уважаваше и който бе изцяло влюбен в собствената си жена, само защото беше взел кръвта (и нищо друго) на една Избраница, обучена да прави именно това.
И това ако не го белязваше като обвързан.
- Просто... - Трез поклати глава. - Мамка му. Е, добре, обвързах се... и не мога да съм наблизо, докато тя ви храни. Искам да кажа, знам, че е необходимо и че не стига по-далеч от храненето, и дрън, дрън, дрън. Само че е прекалено опасно. Току-виж пак съм... - Той кимна към Рейдж.
- Тя ли не те иска? Знам, че не е заради Фюри. Той адски те уважава.
О, да, между него и Примейла, който отговаряше за Избраниците, всичко беше наред. За съжаление, проблемът не беше там.
- Просто няма да се получи.
- Защо?
- Може ли да се върнем на въпроса какво прави дрогата на Асейл у един лесър?
- Не се засягай, обаче току-що ти направих огромна услуга, като не превърнах югуларната ти вена в отводнителен канал. Не мислиш ли, че ми дължиш поне малко откровеност?
Трез сведе поглед към ръцете си и разпери пръсти.
- Дори и да не бях спал със стотици човешки жени, едва ли бих могъл да се нарека свободен мъж.
- Рив каза, че дългът ти към него е напълно изплатен.
- Връзката, която ме ограничава, не е с него.
- Е, кой те държи на каишка тогава?
- Моята кралица.
Ви подсвирна ниско и продължително.
- Как по-точно?
Странно бе, че бе прекарал толкова много време с Братството, без да им каже нито дума за меча, който висеше над главата му. Но разбира се,'’много дълго самият той се бе преструвал, че мечът не съществува.