- Е? - Лейла сви рамене. - Наистина ли мислиш, че ще те оставя да се пъхнеш под горещата вода без помощ? Блед си като платно. Кръвното ти очевидно е паднало. Много е вероятно да изгубиш съзнание.
- О, за бога...
Сега вече той я погледна и с едно бързо движение свали ципа си. Горната част на панталона му се свлече от кръста, спирайки около бедрата му.
И разкривайки нещо...
...което беше възбудено.
Кор повдигна вежди.
- Можеш да престанеш да се взираш. Трудно ми е да повярвам, че гледката ти харесва.
Лейла се опита да извърне поглед. Наистина. Ала очите й сякаш имаха своя собствена воля.
- Толкова си голям - прошепна тя.
Кор потръпна. Сякаш това бе последното, което бе очаквал да я чуе да казва. А когато отново проговори, гласът му беше различен.
Умоляващ.
- Лейла... Избранице Лейла... трябва да си вървиш.
* * *
Застанал почти гол пред нея, Кор не бе в състояние да помръдне. И не само защото войнишкият му панталон се бе смъкнал около коленете му, превръщайки се в окови от плат.
Зелените очи на Лейла бяха невъзможно големи, когато се спуснаха към мъжествеността му и се задържаха там.
Възможно ли бе тази вечер да излезе още повече от релсите, зачуди се той.
Я, чакай... може би не трябваше да дава идеи на Съдбата.
Междувременно пенисът му определено се радваше на вниманието. Проклетото нещо помръдна, сякаш й предлагаше да го улови и да се сприятели с него.
Той го закри с две ръце, притискайки го към долната част на корема си.
- Лейла.
Вместо да постъпи разумно и да се отдръпне от него, обзета от ужас и отвращение, тя се наведе и улови колана на панталона му. Преди Кор да успее да я отблъсне, панталонът се свлече около глезените му.
- Ела, нека те пъхнем под душа.
Не му остави възможност да възрази и секунда по-късно израненото му тяло вече се намираше под топлата струя, от чийто допир болящи кости и зарастващи белези едновременно изкрещяха и въздъхнаха. Лейла дръпна завесата, давайки му уединението, което искаше, само дето по звука, долетял откъм тоалетната чиния, Кор се досети, че бе затворила капака и се бе настанила върху него, вместо да излезе.
Нямаше причина да не се заеме с шампоана и сапуна и той се опита да го направи възможно най-бързо. За съжаление, раната от куршума, който бе минал на косъм от белия му дроб, пареше така, сякаш го бяха залели с киселина. А сапунът изобщо не помогна.
Другата причина да бърза бе, че прекрасно си даваше сметка и за голотата, и за възбудата си. Колкото по-експедитивен беше, толкова по-скоро можеше да се облече. Ала какво? Та той нямаше чисти дрехи.
Затвори очи с чувство на поражение и изплакна пяната от косата си, отмятайки глава назад. Което беше грешка. Струята обля пениса му и дявол да го вземе, ако усещането не беше като от ръце, нейните ръце. Или може би устата й...
Освобождаването не беше неочаквано. Беше обаче нежелано. Докато ерекцията му ставаше неудържима и оргазмът го връхлиташе, той стисна зъби...
- Не е нужно да го криеш - разнесе се дрезгавият й глас. -Виждам сянката ти.
- Ами тогава извърни поглед - простена той с хълбоци, разтърсвани от силата на еякулацията му.
- Не мога.
Кор се облегна безсилно на стената, знаейки, че бе изгубил всякакво надмощие, с каквото си бе въобразявал, че разполага. Тя се бе досетила каква е ужасната истина за него. Знаеше, че целите му са се променили. И очевидно нямаше никакво намерение да продължи връзката между тях при условия, които да им позволят да запазят поне малко достойнство и чест.
Но поне не знаеше, че всичко бе заради нея. Че животът му, колкото и да бе жалък, сега се въртеше единствено около нея. Излезеше ли наяве, това щеше да бъде неговият край.
Завъртя кранчето на душа, твърдо решен да сложи край на всичко това и да я отпрати да си върви, за да може да издигне защитните прегради около себе си. Тъкмо когато се канеше да смъкне завесата и да я увие около себе си, дебела хавлия бе подхвърлена над корниза.
- За благоприличието ти - каза тя.
Надсмиваше ли му се?
Без да си дава труда да се подсуши, Кор покри долната част на тялото си и дръпна завесата настрани. Избраницата наистина седеше на тоалетната чиния, а дебелият й пуловер скриваше очертанията на тялото й, променено от бременността.
Без да каже нито дума, тя отново вдигна ръкава си нагоре и протегна ръка. В очите й се четеше предизвикателство.
- Добре де - сопна се той, сърдит на себе си. На нея. На тази нова територия, в която бяха навлезли.
Коленичи (защото тя имаше право - наистина ужасно му се виеше свят) и допря зъби до плътта й.