Умиращ от глад. Умиращ от глад за нея.
И все пак проби кожата й възможно най-нежно.
При първата глътка простена, а тялото му се олюля и се блъсна в шкафа под умивалника. Кръвта й беше тъмно вино, което още повече усили жаждата му, вместо да я утоли, докато се разливаше в сухото му гърло, а между краката пенисът му отново се надигна. Еякулираше в хавлията, насладата пулсираше във вените, в костите, в плътта му...
Моя.
От дълбините на съществото му поривът да я има се надигна толкова яростно, че той понечи да му се поддаде, тялото му бе на ръба от това, да скочи и да я издърпа на пода, така че да легне отгоре й и...
Бременна или не, той щеше да прави секс с нея и да я бележи отвътре...
Кор прекъсна контакта им и се дръпна рязко, подпирайки се на шкафа, а студеният порцелан на умивалника зад него се впи в раменете му, когато той се вкамени, мъчейки се да се овладее.
- Какво не е наред...
- Върви! - изкрещя той.
Сексуалният звяр в него бе надигнал глава, готов да я има. Съчетан с жаждата за кръв, той знаеше, че не може да овладее двата инстинкта. Като нищо щеше да разкъса китката й със зъбите си, докато я чука до премаляване.
- Кор, та ти взе съвсем малко...
Стиснал зъби, той затвори очи и процеди:
- Махай се от тук! Ако искаш малкото ти да живее, върви си! Ще те нападна! Махай се!
Това вече привлече вниманието й.
А най-вероятно и това, че той все още свършваше върху себе си, а мускулите на краката му трепереха от усилието да не й се нахвърли.
- Върви!
Миг по-късно тя вече бе излязла от банята, секунда след това и от къщурката. Толкова бързаше, че остави и двете врати отворени, така че Кор видя как фаровете на колата й светнаха и описаха кръг върху проскубаната морава отпред и се отдалечиха по алеята.
Едва когато вече не виждаше задните й фарове, нито чуваше скърцането на гумите й, Кор си позволи да поохлаби напрежението в тялото си. Улови пениса си и задвижи ръка по дължината му, представяйки си очите й върху себе си, чувайки отново странния тон, с който бе заявила, че е голям.
Изобщо нямаше желание да мастурбира. Ала онова, което наистина не искаше, бе разумът му да го напусне напълно дотам, че да тръгне след нея в нощта и да я спре на някое несигурно място, за да направи с нея онова, което не искаше да направи.
Не, по този начин щеше да си остане тук.
О, господи... как само го беше погледнала, помисли си, докато го заливаше нов оргазъм.
44
- КАЗА, ЧЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ДЕБЕЛО ЯКЕ.
На следващата вечер, докато над имението се спускаше мрак, а капаците на прозорците се вдигаха за през нощта, Селена местеше поглед между двете палта, които Фриц й предлагаше. Едното беше червено, другото - черно; и двете бяха вълнени и сравнително дълги.
- О, съжалявам, господарке. - Икономът отново се обърна към дрешника в стаичката до гаража. - Какво ще кажете за някое от тези?
Този път й предложи избор между пухкаво късо яке, което сякаш бе направено от кръгли хлебчета, и друго, много по-дълго. И двете бяха черни и имаха етикет, на който пишеше „Патагония“.
- Нощта е сравнително мека - изтъкна Фриц. - Може би по-късото от двете?
- Да, смятам, че си прав.
Тя го облече и се удиви колко бе леко. След като вдигна ципа, пъхна ръце в джобовете.
- Фантастично.
Икономът грейна.
- Удоволствието е мое. Ръкавици?
- Мисля, че просто ще си държа ръцете тук вътре.
- Както решите, господарке.
Докато се връщаше в кухнята, Селена почти подскачаше от щастие. Трез бе отказал да издаде каквото и да било за мястото, където отиваха, и неизвестността бе като дъхаво вино, от което главата й олекваше, а тялото й сякаш се носеше над земята.
Пред вратата, отвеждаща в трапезарията, тя се поколеба. Звуците и миризмите на Първото хранене бяха силни и дружелюбни, гласове, които познаваше добре, и ухания, от които стомахът й се обаждаше. Въпреки това тя се обърна и излезе през другата врата на кухнята, онази, която излизаше край голямото стълбище.
Всички бяха толкова мили предишната вечер, жените я бяха обсипали с такова невероятно внимание и подкрепа. Не искаше да ги притеснява отново, не искаше и допълнително внимание.
Чувстваше се мъничко уморена и й се щеше да запази цялата си сила за срещата.
Когато пристъпи във фоайето, завари Трез и Мани, застанали от другата страна на мозайката с ябълковото дърво. Доближили глави, те имаха много сериозен вид и разговаряха съсредоточено.
Сърцето на Селена спря. Дали лекарят не настояваше тя да си остане вкъщи? Или щеше да я накара първо да мине през клиниката?