Хвърли поглед назад и се поколеба дали да не избяга. Нямаше обаче да отиде в подземния тунел...
- Трябва да се грижиш за нея - предупреди Мани.
- Ще го направя. Кълна се в живота на брат си.
О... да му се не види...
Мани извади нещо от джоба си. Нещо като ключ. Разлюля го пред лицето на Трез и каза:
- Никога досега не я е карал някой друг.
- Тогава защо ми я даваш?
- Защото трябва да се появиш със стил. Щом ще водиш жена си навън, не трябва да го правиш с някакво си беемве.
- Ти си истински сноб, когато става въпрос за коли.
Селена сбърчи вежди. Кола? Говореха за...
Трез се обърна рязко, сякаш доловил миризмата й, и в мига, в който я видя, по лицето му се разля усмивка.
- Здравей, кралице моя, готова ли си?
Селена прекоси огромното помещение, усмихвайки се в отговор. Отново си беше пуснала косата, защото от начина, по който Трез я съзерцаваше, милваше, играеше си с нея, знаеше че я предпочита по този начин. Пък и на нея самата започваше да й харесва да я носи така.
От строгия кок, който се очакваше от Избраниците, обикновено получаваше отвратително главоболие след един-два часа.
- Готова съм, и още как!
Мани стисна ръката на Трез и прошепна:
- Можеш да разчиташ на нас.
- Благодаря, мой човек.
А после лекарят й намигна и се отправи към трапезарията и всички, които се бяха събрали в нея.
- Какво искаше да каже с това? - попита Селена, докато Трез й отваряше вратата към вестибюла. - Че можеш да разчиташ на тях?
- Нищо.
Трез се пресегна и отвори входната врата. Начаса студената нощ нахлу през нея, погъделичка Селена по носа и накара бузите й да пламнат.
- Твърде много? - попита Трез.
- Какво?
- Твърде студено? Трепериш.
- Прекрасно е.
- Радвам се. Искам да сваля гюрука.
Паркирана пред каменните стъпала, стоеше опасна на вид черна кола с черни гуми и някаква опашка отзад.
- Прескъпа Скрайб Върджин, какво е това?
- Порше 911 Турбо.
- О... Господи.
Селена се приближи до колата и като извади ръка от джоба си, прокара връхчетата на пръстите си отстрани. Гладка, лъскава, леденостудена.
- Но тя си има гюрук.
- Той умее някои номера.
Трез отвори вратата и я настани на мястото до шофьора.
- Най-новото сладурче на Мани. Взе си го преди една седмица, същият модел като предишната е, но интериорът бил различен. Поне той така твърди.
Вътре миришеше на кожа, човешки парфюм и уханието на Пейн.
Трез се настани зад волана и затвори вратата. Когато завъртя ключа, се разнесе силен рев и през вътрешността на автомобила пробяга вибрация.
- Виж само. - Трез натисна едно копче. - Погледни нагоре.
Като с магическа пръчка, всичко над главите им се откачи и се отдръпна, сгъвайки се грижливо в някакво отделение отзад.
- Предположих, че ще искаш да виждаш звездите. - Трез се усмихна и запали отоплението. - Отзад има стъкло, така че няма защо да се тревожим, че ще ни духа в гърба.
Селена се облегна назад и видя... кадифените небеса, пълни с безброй проблясващи светлинки.
От гърдите й се откъсна щастливо възклицание и тя го прегърна, претегляйки го за целувка.
- Това е невероятно!
Трез се разсмя.
- Не мога да повярвам, че за първи път виждаш кабриолет.
- Никога не пътувам с кола. Освен когато съм с теб.
- Е, сложи си колана. Това сладурче ей сега ще полети.
Той натисна педала на газта така, че колата се стрелна напред като кон на хиподрум, а Селена погледна към звездите над тях и се усмихна толкова широко, че бузите я заболяха. Дори и със защитната пелена от мис, Трез се движеше невероятно бързо, летеше по склона на планината, докато не стигнаха пътя в подножието й, и той зави наляво.
- Къде отиваме? - попита Селена, когато той отново натисна педала на газта и тя хлътна в седалката, а двигателят изрева оглушително.
- Ще видиш. - Той я погледна. - Нали не ти е студено?
- Съвършено е!
Беше шумно и ободряващо, студен въздух се въртеше около главата й, топли струи галеха краката й, а колата ревеше и гълташе завоите на пътя. Преди да разбере какво става, сърцето й биеше учестено, стомахът й подскачаше, а във вените й сякаш течеше октан.
- Надявам се, че ни чака дълго пътуване! - провикна се тя.
- Какво?
- Нищо!
Изгуби представа за изминалите минути и километри, ала постепенно забеляза, че из горите наоколо бяха започнали да се появяват човешки селища. Много скоро изникнаха магазини, цели квартали, парк, жилищни блокове.
- Къде сме? - попита Селена, когато Трез спря на един червен светофар.