- Аха. Идвам. Ей сега. Ето ме.
Селена се изправи и той беше готов да я последва навън и да я придружи до служителя. Да вземе снимките, които дори не знаеше, че им бяха направили.
Вместо това остана да си седи там и да диша, плитко и учестено. Хайде де, не ставай женчо. Заповяда си да се изправи и установи, че краката му се бяха схванали от средата на бедрата надолу, ала въпреки че се олюля, успя да излезе от количката и да стъпи на платформата, без да се изложи напълно.
Макар това, че Селена трябваше да го подкрепи, да не говореше добре за вертикалността му.
- О, благодаря ви - чу я да казва на служителя, а после очите й се обърнаха към него. - Ела, нека отидем на онази пейка, за да разгледаме снимките.
И преди да разбере какво става, Трез вече седеше върху корава и студена пейка от ковано желязо и се взираше в снимки, на които Селена си изкарваше страхотно, а той изглеждаше така, сякаш някой беше стиснал топките му в менгеме. В същото време ръката й го милваше по гърба, описвайки бавни кръгове по коженото му яке.
- Заповядайте, госпожо.
- Много ви благодаря. - Тя му подаде нещо. - Защо не пийнеш малко?
Беше прекалено изцеден, за да й излезе с поредното „добре съм“, затова пое онова, което му подаваха, допря го до устните си и се подчини.
- О, това ми дойде добре - каза, когато най-сетне свали бутилката с безалкохолно.
- Джинджифилова лимонада. Научих за нея от доктор Джейн.
Десетина минути по-късно Трез вече бе в състояние да се съсредоточи както трябва върху онова, което уж разглеждаше.
- Толкова си красива - каза, докато се взираше в снимките им заедно.
- Не съм сигурна за това, но ще ти кажа едно: никога не съм преживявала нещо по-страхотно. Как се чувстваш?
Трез погали с палец лицето й на снимката.
- Толкова си жива. Погледни се, очите ти са невероятни.
Разгледа фотографиите една по една. Бяха ги снимали по време на второто издигане, когато почти изпадаш в безтегловност, а вятърът реве в ушите ти и не си съвсем сигурен, че нещата ще приключат добре, когато стигнеш до дъното.
Буквално усещаше тръпката, пулсираща в тялото на Селена, възбудата й, удоволствието, вибриращата сила на живота, която я превръщаше в същинска мълния от радост.
Докато той... Никога не се бе виждал да изглежда толкова блед, тъмната му кожа беше пребеляла като платно... което очевидно беше възможно.
Кой да предположи.
- Трябва да ги направим на календар - заяви той. - Или поне половината от тях.
- Сега изглеждаш много по-добре. Не така зелен. Беше по-зеленял.
- Бих го направил още милион пъти, ако поискаш.
Тя се приведе към него, обърна лицето му към своето и го целуна.
- Знаеш ли какво доказа току-що?
- Какво? Че дори истинските мъже понякога се нуждаят от пликче за повръщане?
- Не. - Тя отново го целуна. - Че е възможно да кажеш „обичам те“ без думи.
Гърдите му се издуха. Беше по-силно от него.
- Я виж ти. Кой да предположи, че съм такъв Казанова.
Довърши джинджифиловата лимонада, метна празната бутилка в кошчето на няколко крачки от там и прибра снимките във вътрешния джоб на якето си. След това се изправи и й предложи ръката си.
- Какво ще кажеш да хапнем нещо страшно нездравословно и страшно вкусно? Нещо преработено и пълно с химия. От онези неща, с които хората обикновено се тъпчат на подобни места, а когато се приберат вкъщи, гълтат лекарства за стомах.
- Звучи чудесно. - Тя го улови под ръка. - Нямам търпение да опитам това, което се предлага.
Трез помаха на служителя и се зачуди дали да не заеме една-две културистки пози, та отново да му подпечатат мъжкарската карта.
Сергиите с храна се намираха недалеч от там и докато заобикаляха скоростното влакче, Трез погледна високо, високо над тях, към металното скеле, което задържаше релсите във въздуха. Човече, добре, че не го беше видял от тук, преди да поеме нагоре. Колкото повече се замисляше за това, толкова повече го грозеше опасността отново да се гътне, пот избиваше по дланите и над горната му устна, ала, за щастие, вниманието му бе отвлечено от сергията за хотдог, отворена единствено за тях.
Приближи се до тезгяха, държейки Селена плътно до себе си, така че долавяше уханието й, смесващо се с миризмата на шампоана и сапуна, които бе използвала, преди да излязат от имението.
Човешка жена със закръглено тяло и приятна усмивка се приближи, оставяйки настрани списанието, което четеше.
- Какво мога да ви предложа?
- Господи, има толкова много неща - каза Селена.
Менюто, написано е жълти букви върху осветени червени панели, предлагаше цял куп неща, които със сигурност щяха да са страхотни на вкус и да вдигнат революция в корема ти, след като ги изядеш. Ала както беше казал Трез - нали затова имаше хапчета против киселини.