- Ти какво ще си вземеш? - попита го тя.
- Хотдог „Кони Айлънд“12 - обяви той. - И кока-кола с много лед.
- Имате го - отвърна продавачката. - Госпожице, вие избрахте ли си?
Селена се намръщи.
- Много ми се ще да си поръчам хамбургер. Но няма ли да направя грешка, ако не си взема хотдог?
- Можеш да опиташ от моя.
- Страхотно. Тогава искам хамбургер със сирене и пържени картофи.
- Готово. - Жената посочи към друга част от менюто. - Искате ли нещо върху картофките?
- Моля?
- Върху пържените картофи. Чили, сирене, люти чушки... Списъкът е ей там.
Докато Селена се заемаше с втория рунд от опции, Трез се възползва от възможността да съзерцава поразителния профил на своята кралица. Устните й бяха почти неустоими и колкото по-дълго ги гледаше, толкова повече остатъците от пренасищането с адреналин отпреди малко подклаждаха не инстинкта да побегне или да се бие, а чистата неподправена похот.
Принуден бе да намести пениса си с едно дискретно движение. Нямаше търпение да се приберат. Да свали дрехите й.
Очите му се спуснаха към гърдите й. Якето й следваше извивките, които той толкова обичаше...
- Трез?
- Ъ?
- Имаш ли пари? Аз не се сетих да взема човешки...
Той я прекъсна.
- За нищо няма да плащаш. - Извади портфейла си и се обърна към продавачката. - Колко дължа?
- Заведението черпи.
- Тогава нека оставя нещичко за теб.
- О, няма нужда. Знам защо...
Трез побърза да я прекъсне, като сложи една стотачка върху плота и я побутна към нея.
- Вземи я. Задето си толкова мила.
Очите на жената се разшириха.
- Сигурен ли сте?
- Напълно.
Първо, не искаше тя да продължи и да накара Селена да се почувства като някаква благотворителна кауза. И второ, жената бе дошла в студена нощ като тази за няколко часа работа. За нейната раса се задаваха празници. Малко кеш със сигурност нямаше да й навреди.
- Леле. Благодаря.
Докато жената приготвяше храната им, Трез почувства изпълнения с уважение поглед на Селена и отново се наду като пуяк.
На това му се казваше да ти подпечатат мъжкарската карта. Докато тя го гледаше по този начин, не му трябваше да се пъчи като Арнолд - чувстваше се огромен като планина.
Няколко минути по-късно двамата се отправиха към маса за пикник, боядисана в яркосин цвят, и се настаниха един до друг.
Въздухът беше студен, храната - гореща, безалкохолните напитки - сладки и пенливи. Да се справят с препълнените хлебчета, не беше никак лесно и те трябваше да отметнат глави назад и час по час да използват салфетки, но дори това беше забавно. А когато успяваха да кажат нещо, говореха за вкуса и подправките, и колко бе люто... возенето на влакчето... какво щяха да правят след това... дали да си вземат захарен памук, или мелба с шоколадов сироп за десерт.
Беше великолепно, прекрасно, напълно нормално.
И докато седеше до своята жена, попиваше от време на време ъгълчетата на устните й със своята салфетка, даваше й да си пийне от колата му или се смееше на предложението й след това да се качат на въртележката, защото бе само на две стъпки над земята, той поглъщаше спомените, докато те не се запечатаха в ума, тялото, душата му със сияние, каквото не бе познавал дотогава.
Просто да бъде с нея. Без да правят нищо специално. Насред един лунапарк.
Беше чудо.
Безмерна благословия.
Трез се намръщи, осъзнал, че ако не беше жестоката действителност, която надничаше иззад ъгъла на този съвършен миг, прокрадвайки се към тях като злокобна сянка, той като нищо щеше да пропилява времето си с нея, тревожейки се за „сЕнКи“, чудейки се какво ли става при с’хийб или вторачвайки се в нещо друго, което го човъркаше в момента.
Щеше да пропилее всичко това, като богаташ, оставил цял куп диаманти да изпопадат от джобовете му просто защото вкъщи имаше изобилие от тях.
Редкостта вървеше ръка за ръка с благоговението.
- Бих могъл да седя тук завинаги - заяви той, преглъщайки последната хапка от хотдога си. - Това е моят рай.
Селена го погледна и се усмихна.
- И моят.
47
МАЛКО ПРЕДИ ПЪРВИЯТ ЦИВИЛЕН ДА ПРИСТИГНЕ ЗА СРЕЩАТА си с краля, Парадайз с немалка гордост връчи една папка на баща си.
- Преработих списъка с ангажименти. Вярвам, ще откриеш, че това ще улесни и теб, и краля.
Баща й се усмихна, когато отвори папката и видя списъка, който включваше имената на всеки от гражданите, потеклото му, настоящото му питане, както и всички минали проблеми, за които Рот се беше погрижил.