И наистина го направи. Сграбчи съвършеното й дупе, повдигна я от земята и обви краката й около кръста си. Протегна ръка отзад и я помилва, усещайки колко готова бе за него, колко възбудена, колко отчаяна.
Искаше му се да прекарат цялата нощ там. Вместо това дръпна коприната настрани и...
- О, Селена - простена той.
Влажно и горещо, стегнато и жизнено, проникването го разтърси и в същото време го задържа на мястото му. Започна да се движи, вкопчен в дупето й, разтърсвайки я напред-назад. Косата й му влизаше в лицето, уханието й изпълваше носа му; тя бе опияняваща вълна и той искаше да се удави в нея.
По-бързо. По-мощно.
Тя свърши първа и това беше прекрасно, ритмичните й пулсации го изцеждаха още повече. А после той се качи на влакчето, на което бе готов да се вози до края на вечността, възбудата му, потънала в нея, и душите им се сляха в оргазма.
Когато всичко свърши, Трез се отпусна запъхтян върху нея и дълго остана така, докато не започна да се притеснява, че ще я смачка.
- Извинявай...
- Мммм. - Тя откри устата му, засмука долната му устна и я ухапа лекичко. - Още.
И в миг Трез бе готов да го направи отново, ала докато хълбоците му се люшваха напред, той си заповяда да спре.
- Вкъщи - изръмжа. - Трябва да го направим вкъщи.
- Все още ли се притесняваш за студа? - провлачи тя и прокара един вампирски зъб по челюстта му, надолу към вената на врата му. - А на мен ми е толкова горещо.
Трез простена и се олюля в ботушите си.
- Алчен съм. Искам повече достъп до теб, отколкото имам тук.
Смехът й бе като милувка върху голата му плът.
- Щом е така, отведи ме в леглото си.
Трудно бе да я върне обратно в панталона й, особено когато се наведе и се озова очи в очи с женствеността й. Стискайки със зъби, някак си успя да я облече и да се намести зад ципа си, без да й се нахвърли като пещерен човек, а после двамата излязоха от сенките, притиснати един в друг, съвсем нехайно, сякаш нищо не се беше случило.
- Беше невероятно - прошепна тя. - Все още те усещам в себе си.
Походката на Трез изведнъж стана странна. Нямаше друг избор, освен ако не искаше да си строши нещо, което нямаше как да гипсира.
Докато стигнат до колата, той вече пресмяташе точната минута, в която щяха да пристигнат в спалнята му... при положение че се движеше с двеста и петдесет километра в час.
Е, нали беше с порше?
Отвори й вратата, настани я да седне и затвори, след което едва не се хвърли зад волана. Запали двигателя в мига, в който задникът му се озова на седалката.
- О! Студено! - извика тя.
Отоплението беше останало включено и сега мощният вентилатор раздвижи смразяващия въздух. И двамата посегнаха напред и се заиграха с разни копчета и лостчета...
Музика изригна от аудиосистемата и преди Трез да успее да я изключи, зазвуча „Ще те пазя“ на Ди Джей Халед.
- Почакай - каза той. - Нея спирай.
След това слезе от колата, заобиколи, отвори нейната врата и й протегна ръка.
- Танцувай с мен.
- Какво?
- Танцувай с мен, кралице моя.
Издърпа я от седалката и я отведе пред поршето, където, облян от светлината на фаровете, я притегли към себе си. Преплели пръсти, те се движеха заедно, а ритъмът превърна паркинга и лунапарка в частна зала за танци.
- Завинаги... - прошепна й той. - Ще те пазя...
Отпусна глава на рамото й, така че много по-едрото му тяло я обгръщаше, защитаваше, обичаше.
Заедно, двамата танцуваха в светлината от фаровете.
* * *
Високо в кулата на охраната, Ай Ем гледаше как брат му помогна на Селена да слезе и я отведе пред колата. Нямаше откъде да знае коя песен звучи, пък и нямаше значение. Стигаше му да ги гледа как се движат като един, прегърнати, слети.
Принуден бе да избърше очите си. Прекалено бе трудно да ги гледа.
Той се извърна и закрачи напред-назад из тясното помещение, мислейки си колко ужасно би се чувствал Трез толкова нависоко, без нищо, върху което да се съсредоточи, освен панорамния изглед и огромното разстояние до земята. Брат му открай време ненавиждаше високото, дотам, че бе истинско чудо, дето бе успял да го убеди да наемат апартамента на осемнайсетия етаж на „Комодор“.
Ай Ем бе зареял поглед към скоростното влакче, когато няколко минути по-късно телефонът в джоба на коженото му яке се обади. Той го извади.
Време да си тръгваме, бе всичко, което пишеше.
Почти незабавно пристигна още едно съобщение от брат му. Толкова ти благодаря.
Трез никога не изписваше целите думи, когато пращаше съобщения. Явно наистина го мислеше.
Ай Ем се поколеба с отговора си. А после изпрати: Радвам се да помогна. Ще се видим вкъщи.