* * *
- Естествено, че няма да спра. Не ставай глупав.
Докато разговаряше с братовчедите си в кухнята на своята стъклена къща, Асейл беше в отвратително настроение и въпросите на Ерик изобщо не помагаха.
-Но кралят...
- Няма никакво право да се бърка във въпроси, засягащи търговия с хората. - Удобно пропусна въпроса с конфликта на интереси. - И аз нямам никакво намерение да се подчиня на заповедта му.
- Как ще действаме тогава?
- Несъмнено е изпратил някой да ни проследи. Така бих постъпил аз на негово място. Искам да предупредите моя партньор. За малко ще преустановим операциите и ще разузнаем положението.
- Добре.
Двамата тръгнаха, а Асейл остана в кухнята, така че които и братя да се бяха разположили наоколо, да го виждат съвсем ясно. Извади стъкленицата с кокаин и установи, че за кой ли път, беше почти празна, но все пак имаше достатъчно за една доза.
След като я взе, отиде в кабинета в другата част на къщата. Там също имаше стъклени стени и той запали лампата на бюрото, така че да го виждат добре. След това се настани зад писалището и погледна купчините хартия, които беше натрупал. Банкови и брокерски сметки. Капиталовложения в Щатите и чужбина.
Те растяха, растяха, растяха.
Състоянието му бе преминало в нова фаза едва преди месец, когато изпраните на Каймановите острови пари бяха прехвърлени в законни сметки във Великобритания и Швейцария. Толкова много и те всички трупаха лихви и дивиденти.
Когато се залови с наркотърговията, малко след като преди около година пристигна в Америка от Древната страна, той беше повече от заможен, дори и по собствените си критерии. Сега състоянието му, разпределено в най-различни сметки, бе нараснало двойно.
Взе лист хартия наслуки и прегледа месечния си доклад. Дневният отчет на компютъра му бе още по-актуален. Въпреки богатството си, мисълта, че Рот се опитва да попречи на бизнеса му, го изпълваше с ярост до мозъка на костите. Макар и по причина, която не би признал пред никого.
Без това... той нямаше нищо.
Онова, което бе започнало като разширяване на европейския му бизнес, се бе превърнало в неговата raison d’être13, единствената цел в живота му, единственото, заради което вечер ставаше от леглото, обличаше се и излизаше навън. Ако трябваше да е откровен, открай време обичаше да прави пари. Ала от миналата зима насам...
Асейл изруга и като се облегна в кожения си стол, подпря глава на ръката си. След това, без да поглежда, бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади телефона си. Много отдавна беше запомнил номера на Сола наизуст.
Ала не се беше обаждал. Не и откакто тя се бе преместила от Колдуел в Маями заедно с баба си. Не и откакто си беше тръгнала от тук, за да се махне именно от криминалния живот, който той водеше.
Както толкова много пъти преди, той въведе десетте цифри. Пръстите му следваха последователността, която знаеха наизуст.
Не, не и се беше обаждал. Ала редовно правеше това - десет цифри, които за него бяха всичко друго, но не и случайни, въведени в телефона му... и изтрити, преди да е натиснал копчето за позвъняване.
Ако кралят му отнемеше бизнеса? Нямаше да има какво да прави, освен да се измъчва от мисълта, че единствената жена, която желае, е напълно недостижима.
Човешка жена.
Тя беше човек, не вампир. По дяволите, тя дори не знаеше за съществуването на вампирите.
И именно там беше уловката. Даже и да се откажеше от търговията с наркотици, надали би могъл да отиде в Маями, да цъфне на прага й и да й сервира едно: „Хей, защо не продължим оттам, откъдето спряхме?“.
Нямаше да го бъде, защото, рано или късно, истината за него щеше да излезе наяве и какво щяха да правят тогава?
По някаква причина тишината на къщата изведнъж стана оглушителна, напомняйки му точно колко бе самотен... и щеше да бъде, ако се откажеше от наркотиците. Сякаш братовчедите му щяха да са доволни да си седят и да скърбят по жена, в която не бяха влюбени... щеше да изгуби и тях.
Господи, ама че беше жалък.
И така - какво да прави?
Докато кокаинът пътуваше по вените му, мозъкът му изведнъж бе осенен от една напълно абсурдна идея. Която въпреки това предлагаше невероятен изход от всичко това.
Изправи се в стола и се огледа наоколо, мръщейки се, докато мозъкът му разглеждаше плана от всички страни, търсейки някакъв недостатък. Когато не намери такъв, той изтри номера на Сола от екрана на телефона и набра този на Ерик. Отговори му гласова поща - братята вероятно все още бяха дематериализирани.
Секунда по-късно телефонът иззвъня и той вдигна, без да си губи времето с поздрави: