Беше видял лицето й едва преди няколко мига, а ето че вече бе безвъзвратно изгубен, едновременно изгубен и намерен, завладян и жаден за още.
- Моя - изръмжа той.
* * *
Разголена пред очите на любовника си, майкен бе очаквала да се чувства несигурна или обзета от срам. Единствено жените, които я къпеха, бяха виждали онова, в което се взираше Ай Ем сега. Ала вместо това тя отметна парчетата на разкъсаните си дрехи и улови гърдите си в шепи.
- Твоя - чу се да казва. А после посегна надолу и докосна разголената си женственост. - Твоя.
Горната му устна се повдигна, разкривена, и от него се изтръгна ръмжене, което бе едновременно благоговейно и мъничко демонично.
А после той си свали палтото. Ризата. Обувките и панталона.
Светлината на пламъците играеше по кожата му, хвърляйки сенки по изваяните мускули на ръцете, гърдите, корема му.
Възбудата му беше огромна.
Всичко бе извън контрол, тази невероятна нишка от събития, а кулминацията все още предстоеше. Ами сега, зачуди се тя. В подготовката за обвързването си, уж я бяха посветили в тайните на секса, лечителят й бе дал анатомично описание на това, как щяха да се развият нещата... и разбира се, беше зърнала С’Екс е онези жени. Но никое от тези неловки преживявания не я бе подготвило за това, колко възпламеняващо щеше да бъде то. Колко силно щеше да копнее за сливането. Колко отчаяна щеше да се чувства.
Подпрял ръце от двете й страни, Ай Ем се надигна над тялото й и бавно доближи устни до нейните. Допирът беше лек като перце и мимолетен, оставяйки я копнееща за още, ала после той се отпусна внимателно върху нея, тежестта му бе невероятно еротична, коравите му очертания се врязваха в нея. Твърдият му пенис се докосна до сърцевината й.
Майкен се изви под него, търсейки нещо, макар и тя да не знаеше какво.
- Тук съм - каза той. - Ще се погрижа за теб.
Ала не го направи. Вместо това я целуна и още повече влоши положението, докато смучеше лениво устните й, отъркваше се в гърдите й, от вътрешната страна на бедрата й... без да се слее с тях.
- Защо чакаш? - простена тя.
- Искам да съм сигурен, че си готова... иначе ще те заболи.
Очите й се отвориха широко.
- Няма да има болка. Нали?
- Колко... ъъъ... знаеш за това?
Устните й се раздвижиха и майкен предположи, че казва нещо, а после той кимна и й отговори. Само че тя нямаше представа какво е казал никой от тях.
А след това ръката му се спусна надолу, плъзна се между тях, докосна женствеността й, потъна в нея. Удоволствието, което изтръгна от нея, бе като светлината на огъня - горещо, то се разля по цялото й тяло, довеждайки я до друго ниво на съзнание. Почувства натиск върху сърцевината си, но не и болка. Просто нежен натиск, който я накара да му се поддаде.
Когато ръката му отново се появи до нея, тя си даде сметка, че онова, което потъва в нея, не бяха пръстите, а възбудата му.
Хълбоците й се раздвижиха, за да го поемат още по-дълбоко и изведнъж тя почувства остро пронизване, бариера, която бе поддала... И ето че сливането им стана толкова дълбоко, че той сякаш бе проникнал в нея навсякъде. Прекрасно, толкова прекрасно. Майкен се опиваше от близостта му, допирът на кожата им я сгряваше отвътре и отвън, заличавайки спомена за цял живот, в който никой не бе имал право да я докосва.
А после той започна да се движи. Първоначално бавно, но с постепенно нарастваща мощ, тя се озова, заедно с него, в плен на едно надигащо се, бушуващо удоволствие. Плъзна ръце по изпънатия му гръб, наслаждавайки се на силата му и на знанието, че именно той бе онзи, който пръв бе проникнал в тялото й. А после язовирната стена рухна и всичко стана толкова по-ярко, приливна вълна тласкаше тялото й към неговото. Устата й се отвори и тя изкрещя, но не от болка.
Ай Ем също изкрещя и в сърцевината й нещо затуптя. Ала това не беше краят. Той не спря. Тласъците му продължиха - до нея, в нея, над нея.
Лечителят не й беше казал, че ще бъде толкова прекрасно.
Ни най-малко.
55
ТОЙ СЕ ПОЯВИ В ЖИВОТА Й, ОБЛЕЧЕН В СИНИ ДЪНКИ С ДУПКИ и бейзболна шапка с логото на университета „Сиракюз“. Парадайз седеше зад бюрото си, въвеждайки информация в системата, отговаряйки на запитвания по имейла, настанявайки посетители в столовете, когато през гостната за пореден път премина студен полъх. Тя вече бе свикнала със студения въздух, който нахлуваше всеки път когато входната врата се отвореше, за да пропусне поредния новодошъл. Така че дори не вдигна глава, докато не усети внушително присъствие до бюрото си.