Вдигна очи с обичайната си професионална усмивка... и бързо я изгуби.
Пред нея стоеше мъж, висок поне два метра, с рамене, широки като врата, и челюст, права като стрела. Носеше анорак, макар че навън бе достатъчно студено за палто, и никакви ръкавици.
Да не забравяме оранжевата шапка и дънките.
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Шапката бе нахлупена толкова ниско, че тя не можеше да види очите му, ала усещаше въздействието им.
- Тук съм за тренировъчната програма.
Гласът му беше много дълбок и учудващо тих. Като се имаха предвид размерите му, бе очаквала нещо много по-силно.
- Тренировъчната програма?
- За войници към Братството на черния кинжал.
- О, да. Знам, но не е... искам да кажа, не е тук. В тази къща.
Той се огледа наоколо и Парадайз се опита да зърне очите му.
- Знам. Трябва ми молба и си помислих, че може да я взема от тук.
- Беше пуснат имейл. Искате ли да ви го препратя?
- Аз, ъъъ... - Непознатият отново се огледа наоколо. Напъха ръце в джобовете на дънките си. - Нямате ли разпечатан формуляр?
- Бих могла да ви го изпратя още сега. Какъв е имейлът ви?
Той се загледа някъде зад нея, а Парадайз реши, че косата му е тъмна. Тъмна и много къса.
- Нямам имейл адрес - тихо каза той.
Парадайз примига.
- Хотмейл е безплатен.
- Все едно - отвърна непознатият и направи крачка назад. -Ще измисля друг начин да си взема молба.
- Почакай. - Парадайз отвори чекмеджето на бюрото си. -Заповядай. Вземи моята... искам да кажа, вземи тази.
Той се поколеба. Протегна дългата си ръка и пое онова, което тя по-рано бе извадила от кошчето за боклук.
- Благодаря. - Погледна надолу и се намръщи... или поне на Парадайз й се стори, че се намръщи. - Тази вече е попълнена в началото?
Върна й листата и Парадайз изруга.
- Извинявай. Аз... нека ти разпечатам друга.
Щракна с мишката, влезе в пощата си, отвори писмото, което Пейтън Задника й беше препратил, отвори документа и натисна иконата за разпечатване.
Докато машината зад гърба й се събуждаше с тракане, мъжът постави молбата на бюрото й.
- И ти ли ще се запишеш в програмата?
Страхотно. Сякаш се нуждаеше и някакъв си непознат да й дръпне Лекцията.
Тя си взе листата.
- Приемат и жени, ако не знаеш. Пише го в имейла. Ние също можем...
- Според мен трябва да го направиш. Дори и да избереш да не се биеш, смятам, че жените трябва да бъдат обучавани. Не знаеш кога и при какви обстоятелства може да ти се наложи да се защитаваш. Логично е.
Парадайз го зяпна.
- Аз... - Тя се прокашля. - Всъщност съгласна съм с теб.
Принтерът утихна и тя се обърна на стола и взе топлите страници от горната му част. Нямаше нужда да ги защипва с кламер или телбод, ала въпреки това отвори едно от чекмеджетата и се зае да рови из него.
- Можеш да ги донесеш тук - каза, докато му ги подаваше. -След като ги попълниш, бих могла да ги предам на братята.
Той сгъна молбата и я пъхна в тънкия си анорак.
- Благодаря.
А после свали шапката си и й се поклони.
Когато се изправи, Парадайз най-сетне успя да го види както трябва и направо занемя. Имаше дълбоко разположени очи с цвета на съвършено ясно небе и тъмни ресници и вежди. Бузите му бяха леко хлътнали, защото беше много слаб, ала това само подчертаваше мъжествената структура на костите му. Устата му...
Ако с останалото беше привлякъл вниманието й, сега направо я срази. Добре, че беше седнала.
- Как се казваш? - избъбри, докато той се обръщаше.
Непознатият отново нахлупи шапката си.
- Крейг.
Парадайз се изправи и протегна ръка.
- Аз съм Парадайз... е, сигурно вече го знаеш, защото го видя върху молбата, която попълних. - Страхотно, ето че беше започнала да бръщолеви. - Приятно ми е да се запознаем, Крейг - каза, когато той дори не помръдна.
Той кимна веднъж, а после си тръгна, оставяйки я да си стои с протегната ръка.
Изчервена, Парадайз седна... и си даде сметка, че около петима души бяха станали свидетели на случилото се. И сега до един бяха погълнати от това, да прелистват списания, мъчейки се да изглеждат заети. Един от по-възрастните мъже дори взе целия брой на „Колдуел Куриър Джърнъл“ и го разтвори пред лицето си.
Е, и тя можеше да се преструва на заета.
Затрака по клавиатурата, докато се опитваше да прикрие смущението, от което цялата беше пламнала.
Никога преди не го бе виждала. Нито веднъж. Може би току-що бе дошъл от Древната страна, само че колко вероятно беше това? Огромната част от населението живееше във и край Колдуел от колко отдавна? Пък и нямаше акцент. Така че трябва да беше... непознат, естествено. Но несъмнено беше аристократ, след като бе чул за тренировъчната програма, нали?