- Лукас - каза доктор Джейн със завидно спокойствие. -Какво...
- Майната ти!
Селена се сепна. През последните няколко месеца бе идвала тук, за да храни брата на Куин, и той винаги се бе държал като благородник.
-Лукас...
- Майната му на всичко! - Отказа се от таблата на леглото и сграбчи шкафчето до себе си, блъскайки го толкова силно, че чекмеджетата изхвръкнаха, сякаш това бе неговият начин да кърви. - Майната ти!
Доктор Джейн отстъпи назад и промълви:
- Трябва да отида да взема успокоително. Недей да влизаш.
Отдалечи се тичешком, а Селена остана на прага.
- Какво гледаш? - кресна й Лукас. - Какво искаш, по дяволите!
Върху леглото, малко под средата на чаршафа, имаше алено петно. Той кървеше. От някаква рана...
- Кракът ти - прошепна Селена, тъй като много добре знаеше за инфекцията, която го измъчваше. - Внимавай с крака си...
- Исках да умра! - изкрещя той. - Опитвах се да умра!
Лицето му беше като разкривена маска на чертите, които
познаваше толкова добре, прекалено бледата му кожа - опъната почти до скъсване върху костна структура, която несъмнено бе достойна за завист, преди той да бъде изтезаван от Обществото на лесърите.
- Отрязаха крака ми, за да ме спасят! - Лукас отметна чаршафите. - За да ме спасят!
Чуканът беше грижливо обвит в няколко слоя хирургичен бинт, ала те бяха пропити с кръв, която се процеждаше наоколо.
Лукас задраска е пръсти по онова, което бе останало, и Селена бе принудена да се намеси. Прекоси стаята, улови мятащите се ръце и ги притисна към леглото до главата му.
Лукас обезумя. Започна да пищи, да се гърчи, да я обсипва с ругатни.
Селена просто поклати глава и го остави да се изтощи сам, което не отне много дълго. Когато Лукас престана да се съпротивлява, тя заяви:
- Ти си такъв късметлия. Такъв късметлия.
Това му затвори устата. Вероятно така, както една директна конфронтация никога не би могла.
- Какво? - заекна той.
- Аз умирам - простичко каза тя. - И ако някой можеше да отреже част от крака ми, за да ме спаси, за да остана с онзи, когото обичам? Бих го направила, без да се поколебая. Така че, да, ти имаш огромен късмет.
Лукас все още дишаше тежко, ала напрежението се отцеди от тялото му.
- Умираш?
- Боя се, че да. - Тя го пусна и се отдръпна назад. - Не прахосвай времето, което имаш. Знам, че те боли, и не се съмнявам, че си изпълнен с гняв. Ала лично аз бих се разменила с теб, без да се замисля.
Доктор Джейн се върна... и се вкамени, когато видя, че стаята не бе подпалена или нещо такова.
- Ще отида да се облека - каза Селена и се отправи към вратата. - Студено ми е в тази нощничка. Искаш ли да ти помогна да разтребиш?
Доктор Джейн местеше погледи между тях двамата, като очевидно се чудеше какво бе довело до този обрат.
- А, не, аз ще се оправя.
- Добре. - Селена й кимна, а после погледна към Лукас. -Грижи се за себе си.
Усещаше очите му върху себе си, докато излизаше в коридора. Усещаше ги дори когато отиде да се облече.
Когато влезе в тунела, отново бе обзета от страх - боеше се да не получи пристъп на път към главната къща и да остане да лежи, издъхваща под флуоресцентното осветление. А може би, ако се случеше на стъпалата, отвеждащи към фоайето... или...
Окей, най-добре да престане.
Имаше предостатъчно неща, за които да се тревожи, без да си търси повече неприятности.
56
НЕ МОЖЕШЕ ДА ПРЕСТАНЕ ДА Я ГЛЕДА.
Ай Ем лежеше гол пред угасващия огън, тялото му -притиснато до това на майкен, краката им - преплетени, хълбоците им - все още долепени, макар и да не бяха слети в едно. Тя бе отпуснала глава върху сгъвката на ръката си, той бе подпрял своята на дланта.
- Искам да те видя отново - прошепна.
Щеше му се да й каже колко силно се нуждае от още от това специално време, това пълно откъсване от всички гадости в Колдуел, които бе безсилен да промени. Идвайки тук, той сякаш за мъничко се бе отклонил настрани, свърнал бе по друга пътека, където можеше да си почине. Не се беше преместил за постоянно... и не искаше да го прави - за нищо на света нямаше да изостави брат си.
Ала то бе достатъчно, за да му вдъхне нови сили.