- Мислех, че ме обичаш - каза с глас, който изобщо не звучеше като неговия.
- Обичам те. С цялото си...
Той разтърка гърдите си.
- Тогава за какво е всичко това? Защо искаш да си намеря друга жена...
- Трез, чуй ме. - Ала той беше дотук; беше се оттеглил някъде в себе си, където Селена не можеше да го достигне. - Трез, обичам те и именно затова...
- Тогава как можеш да ми кажеш, че би искала да бъда с друга, освен с теб? - Очите му бяха съкрушени, когато се вдигнаха към нея. - Защо би го искала? Когато и да било? То би осквернило всичко, което изпитваме един към друг.
- Трез...
- Аз се обвързах с теб. Знаеш го. Защо би казала на един обвързан мъж, че трябва да прави секс с друга?
- Не ме разбра добре.
По дяволите, не трябваше да стане така. Трябваше да й обещае... и да вземе разрешението й на сериозно, така че, когато след милион години най-сетне успееше да преодолее загубата й и споменът за всичко, което бяха означавали един за друг, вече не бъде толкова мъчителен, да не се чувства виновен, когато си намери някоя друга, с която да бъде щастлив.
Така бе правилно.
- Може би е най-добре да си вървиш - унило каза Трез.
- Какво?
Той си избърса очите.
- Просто си върви. Махни се от тук. - Той кимна към вратата. - Бях готов да преживея абсолютно всичко с теб, но не и това. Не искаш любовта ми и това е окей. Разбирам те. Преживяхме две луди нощи, а силните емоции нерядко се отразяват на всичко и правят нещата да изглеждат по-важни, отколкото са в действителност. Ала повече не бива да бъдеш тук заедно с мен.
Селена поклати глава, сякаш това щеше да й помогне да открие някакъв смисъл в думите му.
- За какво говориш?
- Не те виня. Доктор Джейн ти е казала, че съм спасил живота ти, така че несъмнено изпитваш благодарност... Тя често може да бъде объркана с любов. Разбирам...
- Чакай, какво... Не разбирам какво казваш.
- Ала повече не мога да бъда край теб. Казваш, че не искаш да се самоунищожа? Е, добре, като за начало си върви. Още сега.
Странно чувство на паника накара тила й да изтръпне.
- Трез, не си чул нищо от това, което ти казах. Отиде в напълно различна посока... грешна посока. Аз те обичам...
- Не го казвай - изплющя гласът му. - Не ми го казвай...
- Ще казвам каквото си искам - сопна се Селена в отговор. -На твое място бих се тревожила повече за слуха си.
- О, ушите ми си работят отлично, сладурче. Току-що чух как жената, която обичам и боготворя повече от всичко на света, ми казва, че иска да изляза и да изчукам някоя друга. Защо, преди да умреш, не вземеш да пишеш на „Холмарк“15 и да им предложиш да направят такава картичка за Свети Валентин, толкова е романтично.
Сега бе неин ред да скочи на крака.
- Не искам това! Не искам нищо от това! - Гласът й стана почти истеричен, ала то бе по-силно от нея. - Мислиш ли, че ми харесва да говоря всички тези неща, да мисля за тях! Остават ми бог знае колко нощи, а аз пропилях тази, седейки в онова шибано кресло, взирайки се в някаква тъпа книга, без да я виждам, представяйки си как се бесиш в банята, след като аз умра! Или как се напиваш и се блъскаш в някое дърво с колата си! Или как започваш да чукаш всичко наред - този път не цяло десетилетие, а цял век! - Тя описа кръг във въздуха до главата си. - Тези мисли... не ги искам! Мислиш ли, че искам да ти кажа всичко това? За бога, Трез, аз те обичам! Не искам да бъдеш с друга жена, никога! Искам да си седиш в някой ъгъл и да скърбиш по мен, докато не умреш... Не искам да виждаш нито слънцето, нито луната, не искам да се радваш на никое ястие, нито да се наспиш добре дори веднъж! Искам мисълта за мен да те преследва до края на живота ти, докато където и да отидеш, с когото и да говориш, единственото, което виждаш, да бъде моят призрак... защото тогава ще знам, че няма да ме забравиш!
Той протегна ръка.
- Селена, аз...
- Искаш да знаеш какво е смъртта? Аз ще ти кажа какво е -смъртта е, когато живите те забравят. Как миришеш и как изглеждаш, как звучи гласът ти, как се смееш! Дори да има живот след смъртта, истинската ми смърт ще настъпи тогава, когато ти продължиш без мен, докато един ден вече не можеш да си спомниш какъв цвят са очите ми или колко е дълга косата ми...
И ето че бе неин ред да последва примера на Лукас.
Неочаквано пред очите й се спусна бяла пелена и изгубила всякакъв контрол над себе си, тя се хвърли към лампата на близката масичка и я метна през стаята към редицата прозорци, толкова силно, че коприненият абажур литна и се удари в полилея, висящ от тавана.
Стъклото се пръсна на блещукащи късчета, които се разхвърчаха навсякъде и Трез трябваше да вдигне ръка, за да предпази очите си.