Уханието, допирът, тялото й, начинът, по който ръцете й се обвиха около шията му, стискайки го с всичка сила - то бе като оазис в пустинята, изпълваше го с животворна влага, която ужасно му беше липсвала, възвръщайки силите му.
- Толкова ми липсваше - каза тя в ухото му. - Толкова, толкова, толкова ми липсваше.
Без да я пуска, Рейдж се наведе, за да вдигне сака с дрехите й, а после я отнесе в другия ъгъл, далеч от очите на реценционистката. Които бяха впити в тях, сякаш в главата си тя съчиняваше романтичен диалог. Не че той щеше да направи проблем заради това, но и не искаше срещата им да се превърне в публично зрелище.
Сложи Мери в скута си и плъзна длани по ръцете й, а после се наведе и я целуна, впивайки устни в нейните, за да затвърди усещането, че отново са заедно. Нямаше си обаче доверие, затова бързо се откъсна от нея. Ако продължеше още малко в същия дух, нищо чудно да се озове отгоре й насред чакалнята.
Което едва ли би зарадвало Хавърс особено.
Неговата Мери се усмихна и прокара пръсти през косата му.
- Имам чувството, че не съм те виждала от година.
- Аз също, само че при мен е около десетилетие.
Така де, и какво, ако беше изплезил език по нея?
- Добре ли си? - попита тя.
- Не, започнал съм да вехна. Не съм ял, не мога да спя и се чувствам така, сякаш някой е сложил сърбящ прах в боксерките ми.
Мери се разсмя.
- Толкова ли е зле? Май би трябвало да се чувствам поласкана, а?
Той се приведе към нея и каза тихичко:
- Освен това получих тендовагинит на лявата китка.
- От какво? - провлачи тя.
- Ти как мислиш? - Рейдж зарови лице в шията й. Ухапа лекичко вената й. - Все с нещо трябваше да си запълвам времето в брачното ни легло. И под душа. И веднъж в килера.
- В килера? На долния етаж?
- Имахме пресни картофи за Последното хранене. Напомниха ми за теб гола.
Тя отново се разсмя и Рейдж затвори очи, оставяйки щастието да отекне в главата му.
- Как е възможно? - попита го.
- Приличат на гърди.
- Не приличат!
- Не казах, че приличат на хубави гърди. - Зацелува я по врата, спускайки се до ключицата й. - Нито пък на твоите гърди, които, държа да вметна, са най-съвършените, които ще видя някога. На този или онзи свят. Или каквото ни очаква след това.
- Толкова си отчаян, че ти става дори от въглехидрати?
- Те не бяха ли скорбяла? А между другото, в килера го направих два пъти. Защото, след като свърших първия път, видях, че съм застанал до консервите с праскови. - Ръката му се плъзна скришом по бедрото й. - Можеш да се досетиш за какво ми напомниха те.
О, да, помисли си, когато уханието й се промени и въздухът наоколо натежа от възбудата й.
Изведнъж той се дръпна назад.
- Хей, имаш ли минутка?
Тя се прокашля, сякаш се опитваше да се съсредоточи.
- Да, разбира се. Проблем ли има?
- Трябва да ти покажа нещо в колата ми.
- Взел си понтиака?
- Трябваше да ти донеса нещата и реших да го поразходя.
- Колко хубаво. - Тя се изправи и се протегна по начин, по който на Рейдж му се прииска да вземе гърдите й в шепите си. Всъщност страшно бих искала да подишам истински въздух за мъничко. Една почивка ще ми се отрази добре.
Докато минаваха покрай регистратурата, Рейдж тръсна сака върху плота.
- Нещо против да го оставим тук за десетина минути?
Служителката поклати глава, сякаш с гласа й изведнъж се
бе случило нещо. Както и с чувството й за равновесие, защото, когато понечи да седне, едва не се пльосна на земята.
Когато отидоха до асансьорите, Мери прошепна:
- Мисля, че те харесва.
- Кой?
- Служителката.
Рейдж се наведе към нея и отвърна:
- Спокойно би могла да бъде прахосмукачка, толкова ме интересува. С цялото ми уважение.
Докато вратите се отваряха, мъничката й потайна усмивка му се стори истински дар от Бога.
Поеха нагоре и щом се озоваха навън, той я поведе към колата, обвил ръка около рамото й, закриляйки я с тялото си. За негов късмет беше паркирал в една по-тъмна част, далеч от охранителните светлини. Съвършено.
Отвори вратата откъм шофьора, бутна седалката напред и даде знак на Мери да мине отзад. Тя се намръщи, но се наведе и се пъхна на задната седалка. Рейдж се качи след нея и зат вори вратата, доволен, че стъклата на понтиака бяха потъмнени.
- Какво има? - попита тя. - Какво става...
Рейдж взе ръката й и я постави върху твърдата си възбуда.
- Това.
- Рейдж! - Тя отново се разсмя. - Доведе ме тук само за да...