Последва неловък момент, в който на Трез му се прииска да не си беше отварял устата.
- Селена, аз не мисля за цената...
- А би трябвало! - Тя започна да сваля пръстените с бясна скорост. - Не съм прекарала много време от тази страна, но успях да науча това-онова за човешките пари...
- Ще ни оставите ли насаме за мъничко? - попита Трез спокойно. - Може да вземете пръстените със себе си, ако се тревожите за сигурността им.
- Самоличността ви беше щателно проверена, господин Латимър. - Мъжът се изправи на съвършено лъснатите си обувки. - Разгледайте ги, без да се притеснявате.
В мига, в който вратата се затвори, Селена се обърна към него.
- Трез, не искам да похарчиш толкова много пари за мен.
- И защо не?
- Защото би било все едно да ги хвърлиш на вятъра. Няма да го нося векове наред.
Дъхът му изскочи така, сякаш го бяха изритали в гърдите.
- Леле. Изобщо не си наясно за какво става дума, ако си мислиш, че търся някаква времева стойност за парите си. - Той улови ръцете й в своите. - Искам да постъпя с теб, както трябва. Искам... просто искам това преживяване с теб, окей? Този миг, тук и сега... - Той направи жест наоколо. - Това е нашата вечност. То се случва тук и сега. Така че нека ти купим най-огромния пръстен в това шибано място и обици, които да му подхождат. Нека просто кажем „майната ти“ на смъртта, става ли?
Селена запримигва учестено.
- О, Трез...
Трез взе един ог пръстените, които тя бе върнала върху застланата с кадифе табличка, и го плъзна върху безименния й пръст.
- Хайде, кажи го заедно с мен.
- Да кажа какво?
- Майната ти, смърт.
- Трез, не ставай абсурден...
- Хей, колкото и малко да е вероятно, ако Онази с косата ни слуша, смятам, че трябва да знае колко много я мразим. Хайде, кралице моя, кажи го заедно с мен: „Майната ти, смърт!“.
Селена вдигна свободната си ръка, за да скрие една мъничко тъжна усмивка.
- Ти си луд.
- Кажи ми нещо, което не знам... и стига си се дърпала. „Майната ти, смърт!“. - Селена измърмори думите и Трез поклати глава. - Не. По-силно. „Майната ти, смърт!“.
Тя се разсмя.
- Това не е смешно.
- Напълно съм съгласен. - Той се усмихна и й кимна, все така придържайки пръстена на върха на пръста й. - Хайде сега, все едно тя може да те чуе.
- Майната ти, смърт! - провикна се Селена. А после се усмихна широко. - Майната ти, смърт!
Трез плъзна халката на пръста й и се облегна назад, загледан в искрящото украшение.
- Знаеш ли, този наистина ми харесва.
Селена сведе очи към ръката си и се вгледа в диаманта с размерите на гроздово зърно и формата на круша.
- Майчице... толкова е голям.,
- Ти го каза.
Двамата избухнаха в смях, а после той я притегли към себе си, сложил ръка на тила й, и я целуна.
- Искаш ли да изпробваш и други?
Селена поклати глава.
- Не, този е съвършен. Искам него.
Тя протегна красивата си ръка и направи онова, което правеха жените с пръстени - присви устни и се усмихна на себе си.
„Господи, обичам те - помисли си Трез, - теб съвършена, съвършена и достойна жена.“
- Сигурен ли си, че не е прекадено скъп? - попита Селена.
- Колкото и да струва... - той отново я целуна - е твой.
* * *
Ай Ем се съблече за отрицателно време. В мига, в който остана както майка го е родила, вече искаше да я има с устата си. Въпреки че нямаше представа какво да прави с една жена от кръста надолу, беше повече от готов да го научи.
Така и не можа обаче.
Планът му се промени в мига, в който, докато се наместваше над нея, възбудата му се докосна до женствеността й...
И това беше всичко.
- Нуждая се от теб - простена, докато тя прокарваше ръце по гърба му.
- Вземи ме тогава.
Ай Ем спря с усилие.
- Но ти си добре, нали? След миналата нощ?
Господи, не можеше да се насити на бадемовите й очи и къдравата й черна коса, разпиляна по белите възглавници. Тя бе постоянно откровение, прекрасен шок, който го разтърсваше всеки път щом я погледнеше.
- Добре съм - отвърна майкен. - И съм силна благодарение на щедрата ти вена.
Обожаваше акцента й, диалектът, който се говореше в Територията, придаваше на английския й звученето на дома...
Не, не на дома, напомни си той. Неговият дом беше Колдуел.
Пъхна ръка между тях, насочвайки се, и бавно се плъзна напред, за да е сигурен, че не насилва нищо. В отговор ноктите й се впиха в кожата му, а гърбът й се изви в дъга.
- Ай Ем...
Хълбоците му поеха контрола, потъвайки и излизайки от нея, а търкането го опияни така, сякаш беше пил цяла нощ. По-силно, по-бързо... докато тя не свърши, тялото й потръпна, изпънато под неговото, а ръцете й се отпуснаха върху леглото и се вкопчиха в завивките.