Ай Ем продължи, свършвайки отново и отново. А после излезе от нея и се улови в ръка, докато оргазмът му не обля женствеността, корема, гърдите й. Ала въпреки че бе напълно в плен на онова, което правеше, част от него отказваше да признае значението му.
Той не белязваше тази жена. Той просто... не, не го правеше.
Защото, ако я белязваше, ако това бе нещо повече от невероятен секс с жена, която ужасно го привличаше, то би го поставило в невероятно трудна ситуация. Особено при положение, че брат му все така щеше да отказва да се завърне и да изпълни дълга си в Територията, и тогава Ай Ем щеше да бъде принуден да изчезне, за да не допусне брадвата, надвиснала над тях, най-сетне да се стовари върху главата на единствения кръвен роднина, който имаше значение за него.
Така че, не, каза си той, докато рухваше върху голото й тяло, изобщо не я маркираше.
Наистина.
Ни най-малко.
64
ДЪРЖАХА СЕ ЗА РЪЦЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ПЪТ КЪМ ВКЪЩИ.
Докато шофираше към имението, Трез нито за миг не пусна своята кралица, милваше дланта й с палец, играеше си с новия й пръстен, час по час я поднасяше към устните си, за да я целуне.
- Всички са толкова мили - промълви тя; беше отпуснала глава на облегалката и светлините на уличните лампи хвърляха синкави отблясъци по лицето й.
- Да. Добри хора.
Мислите му се насочиха към брат му. Рейдж. Ривендж. Дори беше получил съобщение от Тор, който сам бе изминал път много подобен на онзи, по който вървеше той сега. И разбира се, доктор Джейн. Мани. Елена.
- Всички толкова силно се опитват да помогнат - каза тя.
- Аха.
- Доктор Джейн и Мани работят без почивка, мъчейки се да намерят някакво решение.
- Аха. - Отново целуна ръката й. - Така е.
- Ривендж отиде при неговите хора.
- Така е.
- А пък Ай Ем е бил в Територията ...
Трез рязко обърна глава.
- Какво?
Селена го погледна, очите й бяха натежали и сънливи.
- Ай Ем е ходил при сенките... - Изведнъж тя се намръщи. -Ау, причиняваш ми болка.
Трез се отърси и охлаби хватката си.
- Извинявай. Аз... какво каза?
Докато тя го повтаряше за трети път, сърцето на Трез задумка в гърдите му. Заповядвайки си да говори спокойно, той попита:
- Знаеш ли кога е бил там?
- Не, доктор Джейн просто го спомена, когато отидох да я видя. Ти имаше мигрена. Трез, какво има?
- Нищо. - Той отново вдигна ръката й, за да я целуне. - Нищичко.
Остатъкът от пътуването беше като от онзи сериал за раздвоената самоличност - част от него беше до Селена, а другата се втурна да намери Ай Ем и да изкрещи в лицето му нещо от рода на: Какво си мислеше, по дяволите, шибано копеле, да рискуваш живота си по този начин!?!
Или нещо такова.
- ...преоблека, преди да отидем там.
- Моля? - Трез сви надясно по пътя, който изкачваше планината. - Какво каза?
- Иска ми се да се преоблека. Сигурно здравата ще се оплескам с готвенето.
- Може да го направиш гола. Така почистването ще е страшно лесно - просто ще те пъхна под душа. А и мога да оближа тестото за кекс, ако опръска... ами която и да е част от теб.
Селена се разсмя.
- Може да ми е студено.
- Значи, ще държа ръцете си върху теб през цялото време.
- Тогава нищичко няма да успея да сготвя.
- Не подценявай възможностите на заведенията, които доставят по домовете. - Наведе се и я целуна по рамото. - Но нищо, ще направим каквото поискаш.
Когато огромното сиво имение изникна пред тях, Трез паркира пред стъпалата, както Мани беше поискал, а после заобиколи, за да отвори вратата на своята жена. Тя протегна ръка и диамантът, уловил светлината на охранителните лампи, проблесна с цветовете на дъгата.
- Обожавам го - каза тя.
- Отлично. Това беше планът.
Щом се озоваха вътре, той я отведе в спалнята си. Фриц и догените бяха сложили в дрешника му дрехи за нея и Трез трябваше да признае, че страшно му харесваше нещата й да са смесени с неговите.
Слава богу, че искаше да се преоблече, помисли си той, опитвайки да се държи възможно най-нехайно.
- Слушай, мисля да прескоча в съседната стая - каза, като внимаваше да говори спокойно. - Само за малко. Нали се сещаш, да нагледам Ай Ем.
- Добре - отвърна тя с усмивка.
В мига, в който Селена не можеше да го види повече, той оголи зъби и захвърли нехайната маска. Дори не си даде труда да почука и отвори широко вратата на брат си.