Едва не го уби да я обърне на една страна.
Приклекна, така че тя да може да го види, и улови ръката й, онази, която все още бе протегната към него, онази, върху която беше пръстенът му.
- Всичко е наред, кралице моя. Всичко е наред... Миналия път се оправи, ще се оправиш и сега. Ще се съвземеш от това.
Нито за миг не откъсна поглед от ужасените й очи. Нито когато я включиха към цял куп машини и я сложиха на системи, нито докато й правеха рентгенови снимки. Нито докато двамата лекари и Елена работеха трескаво, давайки лекарства, измервайки пулса и кръвното й. Не и когато очите й се наляха със сълзи, нито когато кристалните капчици започнаха да се процеждат по носа й и да се стичат по бузата й.
- Тук съм, кралице моя. Няма да мръдна от тук. Остани с мен. Съвземала си се от това толкова много пъти преди, същото ще се случи и тази нощ. Вярвай заедно с мен, хайде... трябва да вярваш заедно с мен...
Трябваше да отвори уста, защото дишаше толкова тежко, че носът му едва се справяше. А и непрекъснато трябваше да преглъща, за да не се наведе настрани и да повърне върху плочките.
Това не може да е краят, мислеше си.
Не съм готов.
Не мога да се сбогувам.
Не мога да я оставя да си отиде тази нощ. Това не може да е краят...
67
Докато се взираше в стъклената къща на асейл, рейдж инстинктивно усещаше, че нещо не е наред. Откакто двамата с Ви бяха дошли, нищо не се беше променило. Всичко вътре - и кухнята, и холът с размерите на футболно игрище, и кабинетът -си беше както трябва... само дето никой не се движеше.
- Може би Асейл си лакира ноктите на краката в подземието - измърмори Рейдж. - В люляково. Или пък яркочервено.
- Рано или късно - процеди Ви, - ако иска да остане в бизнеса, ще му се наложи да излезе с колата си. Не можеш да транспортираш количествата пари или дрога, с каквито си има работа той, като се дематериализираш.
- Освен ако те всички не са взели свръхдоза заедно. Предполагаха, че с падането на нощта Асейл и момчетата му са започнали да се дематериализират навън и обратно вътре, и с нищо не можеха да ги спрат. Ви обаче беше поставил мънички камери, преди да си тръгнат на зазоряване вчера и те не бяха уловили никаква активност през деня - никакви сакове не бяха изнесени, за да бъдат прибрани, никой не бе дошъл, за да остави нещо. Така че Ви беше прав - невъзможно бе да пренасят стока...
Сякаш някой хореографираше движенията им, двамата едновременно посегнаха към телефоните си.
Къщата за аудиенции. Спешно.
От Фюри.
Без да се колебаят, те се дематериализираха, прехвърлиха се през реката и си възвърнаха физическите очертания пред задната врата на къщата за аудиенции. Ви въведе кода и те нахлуха в кухнята, стряскайки догена до печката.
Това, че Вучи, прислужницата на Парадайз, не изглеждаше притеснена, бе добър знак. Не се чуваше също така и пищенето на задействана аларма. Все пак извадиха пистолетите си и тичешком се отправиха към трапезарията, отваряйки летящата врата с рамо...
Тъкмо навреме, за да видят как Асейл вади една глава за косата от картонена кутия.
- Помислих си, че ще искате да се присъедините към веселбата - прошепна Фюри с крайчеца на устата си. - Току-що се появи.
- Позволете да ви представя - тъкмо казваше Асейл, - на своя партньор. Своя бивш партньор.
Кафявите очи на неживия се блещеха из стаята, черните, опръскани с кръв устни бяха полуотворени, като риба, озовала се на дъното на огряна от слънцето лодка.
Братята, пръснати из стаята, изругаха, а Джордж изръмжа до стола на Рот, който се наведе, за да го погали.
- Откъде можем да сме сигурни, че това не е най-обикновен убиец от улицата?
- Защото аз ви казвам.
- Твоята благонадеждност едва ли е нещо, на което някой би си заложил живота.
- Аз ще го направя. - Асейл върна главата в кашона и го остави на пода. - Знам къде са се установили всички лесъри.
В стаята се възцари тишина.
Рот се приведе напред, тъмните му очила се обърнаха по посока на дилъра.
- Така ли?
- Да.
Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата на другия мъж.
- Казва истината, момчета.
Извитите вежди на дилъра се свъсиха с раздразнение.
- Естествено, че казвам истината. Ти ми съобщи, че повече не мога да търгувам с Обществото на лесърите. Аз се подчиних на заповедта. Ако Братството отиде там, където са се настанили, и ги изтреби, вече няма да е нужно да доказвам, че съм изпълнил нареждането ти, докато си продължавам бизнеса. Така че интересите ни съвпадат и ако имате нужда от силни мишци, с които да се биете рамо до рамо, нека ви предложа себе си и моите братовчеди.