- Трогнат съм от великодушието ти.
- То няма нищо общо с теб. Както ти казах, аз съм бизнесмен. Готов съм на всичко, за да защитя начинанията си, а ми е напълно ясно, че ти и онези, които са се събрали тук, сте в състояние да сложите край на всичко, което е ценно за мен. Ето защо предприех необходимите стъпки, за да се уверя, че ще мога да продължа... дори ако това ще ми причини известно неудобство, а приходите ми ще пострадат, докато се опитвам да си създам нова мрежа от контакти.
Въздухът в стаята се изпълни с тих шепот и Рейдж се огледа наоколо. Толкова беше готов за истинска война, за възможност най-сетне да си отмъсти на неживите копелета за всичко, което бяха сторили по време на нападенията.
Ама че неочакван късмет.
- Доколкото знам, това... - Асейл посочи към кутията - е главният лесър. Нападнах го далеч от чужди погледи и нарочно не го изпратих обратно при създателя му. За известно време отсъствието му няма да привлече внимание.
- Е, къде се намира това свърталище на разбойници? - обади се Ви.
- Девическо училище „Браунсуик“. От известно време е изоставено и те живеят в общежитието.
- И се опитват да усвоят изваждане на многоцифрени числа - измърмори някой.
- Или пишат лесърски учебник по сексология - подхвърли Друг.
Гласът на Асейл ги надвика.
- Научих за местонахождението им преди много месеци. Важно е да знаеш колкото се може повече за живота на бизнес партньорите си. Братовчедите ми огледаха мястото тази нощ и потвърдиха, че все още са там. Предполагам, ще искате и сами да разузнаете, преди каквато и да било координирана обсада.
Братята заговориха в един глас, всички предлагаха услугите си да отидат... ала Рот вдигна ръка и ги накара да замълчат.
- Ще ни позволиш ли да го задържим? - попита, кимвайки към кутията. - Или е сувенир, който искаш да поставиш на полицата над камината си?
- Също като информацията, която ви предоставих, то е ваше и можете да правите с него каквото си поискате.
- Къде е останалата част от тялото?
- Близо до път 149. Там има изоставена кравеферма. Отидете на южното пасбище и в началото на гората ще откриете джипа и тялото вътре.
Рот се облегна назад и кръстоса дългите си крака.
- Това е много по-добър изход от ситуацията, отколкото да сме принудени да те убием.
- Не бих казал, че съм особено доволен.
- За предпочитане е пред ковчег - обади се Рейдж и дилърът го погледна.
- Така е. - С тези думи той се обърна и се отправи към вратата. - Знаете къде да ме намерите, ако имате допълнителни въпроси или се нуждаете от помощ за нападението.
Бъч излезе заедно с него, изпращайки го до входа. Едва когато се върна и затвори вратата зад себе си, някой проговори:
- Ако това е главният лесър - каза Рот, Омега ще разбере незабавно.
- Само че той ги сменя през петнайсет минути - отвърна Ви. - Пък и не го е убил един от нас. Може би просто ще помаже следващия и ще продължи.
- Може би. - Рот кимна към картонената кутия. - Отървете се от това, когато отидете да проверите трупа.
- Мога аз да отида - предложи Бъч. - И да го извадя от играта за постоянно.
Ви поклати глава.
- Ти не можеш да се дематериализираш. Прекалено е опасно...
Телефоните на всички зазвъняха, задрънчаха и запиукаха едновременно.
Докато посягаха към джобовете си, Рейдж се зачуди какво ли можеше да е това. Тор не беше дежурен и си беше вкъщи. Рив ненавиждаше телефоните. А Ласитър се бе видял принуден да се откаже от груповите съобщения, след като Ви бе изключил тази функция на телефона му. Освен това, ако беше той, щеше да се разнесе хор от Денис Лиъри, казващ „Аз съм задник“, тъй като всички си го бяха сложили като мелодия за звънене на ангела.
- Мамка му - каза някой.
Рейдж трябваше да прочете два пъти онова, което бе получил. А после отпусна тежко ръка и затвори очи.
- Някой ще си направи ли труда да ми каже за какво е целият този траур? - дрезгаво каза Рот.
- Селена - чу се да отговаря Рейдж. - Влошила се е.
Седнал на разхвърляното легло в апартамента си в „Комодор“, Ай Ем се улови, че оглежда одеждите на майкен, търсейки нещо, което да не е наред, накриво, смачкано. Нямаше да я изпрати обратно в Територията изглеждаща така, сякаш току-що бе правила секс до изнемога.
Въпреки че бе точно така.
- Утре вечер - каза той.
- Да.
- Добре. - Мамка му, не беше сигурен дали може да чака толкова дълго. - Страхотно.
Даде й знак да дойде по-близо и оправи качулката, която държеше в ръцете си, така че, когато й я сложи, мрежичката падна на мястото си. Ненавиждаше, че трябва отново да скрие лицето й. Сякаш я затваряше в плен, въпреки че бе свободна да идва и да си отива, когато поиска. Или поне - относително свободна.