- До утре - каза майкен, а прекрасният й глас звучеше приглушено.
Ай Ем се протегна и улови ръката й с намерението просто да я стисне за миг, ала установи, че не е в състояние да я пусне.
- Майкен. - Пое си дълбоко дъх. - Какво би казала, ако ти предложа да останеш тук? В Колдуел, имам предвид. Ако се грижа да си добре и в безопасност тук, в града?
Но определено нямаше да е в този апартамент - С’Екс несъмнено щеше да започне да го използва като местенцето си за секс веднага щом траурът отминеше...
О, я чакай. Когато траурът отминеше, те щяха да поискат Трез. Все тая. Щеше да бъде някъде другаде.
Майкен се поколеба и той добави:
- Няма да е нужно да служиш на никого. Можеш да бъдеш свободна.
„Можеш да бъдеш с мен“, помисли си.
Което, вярно, беше истинска лудост, ала напоследък имаше чувството, че времето изтича, и не искаше да чака за каквото и да било. Особено за нещо, което го караше да се чувства добре, а не така, сякаш са го изритали в топките.
- Ще бъдеш в безопасност - повтори той. - Заклевам се в живота си, че ще те опазя. А тук навън има цял един нов свят, неща, които да правиш, места, които да опознаеш, училища, които да посещаваш. Хората в по-голямата си част са идиоти, но няма да ти се пречкат.
Само за миг фантазията го поведе като златна нишка - видя се как готви за нея в ресторанта, как я представя е гордост на келнерите си, може би дори как я води в имението за някое от храненията.
Упорито избягваше малкия проблем е бягството от с’хийб.
- Ай Ем - прошепна тя.
Мамка му. Тонът й казваше всичко. А той не искаше да го чуе.
- Тук би могла да имаш истински живот. Заслужаваш много повече от това, да бъдеш прислужница на другите. Тук би могла да живееш наистина.
„С мен“, довърши наум.
Господи, беше си изгубил ума по нея. И макар че би могъл да го отдаде на това, че най-сетне беше правил секс, тук ставаше дума за нещо повече. В душата си, незнайно как, той я познаваше.
Телефонът му върху нощното шкафче се обади. Имаше съобщение.
- Помисли си за това - каза й. - Знам, че е сериозно, така че недей да ми отговаряш сега. Прибери се у дома и се пази... ще се видим утре.
Изправи се на крака и я съпроводи до хола и стъклената врата на терасата. Миг по-късно майкен изчезна така, сякаш никога не я бе имало... и за миг Ай Ем се почуди дали не си бе въобразил всичко. То му се струваше толкова сюрреалистично. Наистина ли се влюбваше?
Затвори терасата с намерението да се върне в стаята си и да оправи леглото най-вече за да избегне неловкия разговор, в случай че С’Екс се появеше. Вместо това обаче остана до плъзгащата се врата, загледан в нощта навън, а мозъкът му предъвкваше безкраен низ от „ако“ и „дали“.
Звукът на телефона му го върна на земята и той се отправи към спалнята си, за да вдигне.
- Рейдж? Всичко наред...
- Трез има нужда от теб. Веднага.
- Да не би...
- Да. В клиниката е.
Ай Ем затвори очи.
- Кажи му, че идвам.
Прекъсна връзката и без да си губи времето с разхвърляното легло, хукна към стъклената врата. В мига, в който излезе в студения нощен въздух, опита да се дематериализира, ала думкащото му сърце и разпилените му емоции не му позволяваха да се съсредоточи.
Успя да се вземе в ръце едва когато си представи Трез, принуден да се справи с трагедията сам, и миг по-късно вече стоеше на стъпалата на имението. Нахълта във вестибюла и когато един от догените най-сетне му отвори, сякаш след цяла вечност, се втурна вътре, без да каже и дума. Отиде на бегом до тренировъчния център, а когато най-сетне изскочи от склада и профуча през кабинета...
...се закова на място в коридора.
Пред стаята за прегледи трябва да имаше поне четиресет души; едни седяха на коравия под, други крачеха напред-назад. Ви пушеше, а Бъч потропваше с крак, сякаш някой беше пъхнал глезена му в контакта. Бела люлееше Нала в прегръдките си. Пейн разбъркваше тесте карти, отново и отново. Джон Матю и Хекс се държаха за ръце. Куин беше обвил ръка около Блей. Есен беше прегърнала Тор през кръста, сякаш тя бе единственото, което го спираше да не се свлече на пода. Рейдж беше сам, застанал встрани от другите. Дори Рот беше тук заедно с Бела, Малкия Рот и Джордж.
Всички Избраници също бяха дошли. До една, включително и Амалия.
Ривендж бе най-близо до вратата.