В следващия миг вече лежеше по гръб.
Гласът на Ай Ем се разнесе някъде над него, като гласа на Господ или пък на говорителя в киносалон:
- Ще оставя лампата да свети.
Сякаш беше на четири години.
- Благода...
* * *
Застанал над брат си, Ай Ем го видя как потъна в сън по средата на думата. Тихо похъркване се откъсна от гърдите му и той поклати глава. Щеше да остане в това състояние още известно време.
Хвърли поглед към долната част на леглото и видя панталона, който бе пуснал на пода. Отиде да го вдигне, мислейки си, че едва ли беше първото, което брат му трябваше да види, когато се събуди. Искаше му се да го изхвърли, но предположението, че той може би беше важен символ на смъртта, го спря и го накара да го сгъне и да го сложи на един рафт в дрешника.
След това отново провери Трез. Ала освен да си вземе стол и да го гледа как диша през следващите четири, шест или осем часа, нямаше какво друго да прави тук.
Излезе от стаята, поспирайки за миг на вратата... без да види нищо, което да го разтревожи, освен това, че Трез вече изглеждаше мъртъв.
Да. Нищо, което да не е наред.
Все същото.
Господи, идеше му да повърне.
Слезе на долния етаж и отвори кабинета на Рот. Всичките братя и воини бяха там, някои седяха, други крачеха напред-назад, неколцина се бяха облегнали на стената. Те млъкнаха и го погледнаха.
Той вдигна ръка за поздрав.
- Извинявайте, че ви безпокоя. Предположих, че ще искате да знаете, че най-сетне заспа на горния етаж. Толкова ви е благодарен за всичко, което сторихте, и ме помоли да ви го кажа.
Разнесе се шепот, ала нещо не беше наред. Изобщо не беше наред.
- Какво става? - бавно попита Ай Ем.
Отговори му Рот, седнал на богато украсения си трон зад богато украсеното си писалище.
- Имаш ли нещо против да влезеш за миг и да затвориш вратата?
Значи, го бяха очаквали.
- Добре. Няма проблем.
Ай Ем затвори вратата и скръсти ръце на гърдите си.
- Еоворете. И давайте направо, за каквото и да става дума. Нямам пито търпение, нито енергия в излишък.
Тъмните очила на Рот се приковаха в него.
- Преди около половин час получихме телефонно обаждане в къщата за аудиенции.
- Окей.
- Не са се представили, но очевидно е бил някой от с’хийб.
Казано накратко, трябва или да предам брат ти до утре в полунощ, или кралицата ще обяви война не само на мен и на братята, но и на всички вампири.
Ай Ем затвори очи. Би трябвало да го предвиди. Наистина би трябвало. Просто му се щеше да му бяха оставили поне десетина минути преди избухването на поредната бомба.
Изпусна дъха си и измърмори:
- По дяволите...
- Ала ние няма да им го предадем.
Ай Ем отвори широко очи.
- Какво?
Рот облегна тежките си ръце на бюрото и се приведе напред, оголвайки зъби.
Не се поддавам на заплахи. Готови сме за война, ако се стигне дотам, ала какъвто и да е изходът, няма да го предам на никого. Точка по въпроса.
Ниско ръмжене се разнесе във въздуха и Ай Ем се огледа наоколо.
Не беше плакал от мига, в който Селена бе издъхнала, нито дори докато следваше брат си към кладата. Сякаш откакто Избраницата бе умряла, бушонът за онази част от него беше изгорял от напрежението, на което беше подложен, и сърцето му беше угаснало.
Ала сега, когато срещна непоколебимите войнствени погледи на мъжете в стаята, по бузите му потекоха сълзи. По всичко личеше, че след десетилетия, в които нямаха свое племе, двамата с брат му най-сетне го бяха открили. Тези горди воини и техните жени бяха осиновили двама сираци, останали сами в света... и бяха готови да се бият до смърт, за да защитят своето.
Пое си разтърсваща глътка въздух и като се стегна, кимна на Рот, въпреки че той не можеше да го види.
- Съжалявам, но не мога да ви оставя да го направите...
- Моля? - процеди кралят. - Сигурен съм, че не се опитваш да ми кажеш как да постъпя.
- Ала сенките са способни на... - Ай Ем се прокашля; не искаше да ги обиди. - Не разбирате какво може моята раса.
Умееха неща, на които обикновените вампири не бяха способни.
Рот се усмихна кръвожадно.
- Може би все още не си срещнал моя съюзник? - И той махна с ръка, посочвайки Ривендж. - Да ви запозная ли?
Аметистовите очи на Ривендж бяха студени.
- Като лидер на симпатите имам подкрепа, на която мога да разчитам... и те уверявам, че сме повече от способни да отвърнем на каквато и да било атака от страна на кралицата.