Ай Ем прикова поглед в майкен и със съвършено спокоен глас заяви:
- Ще те попитам веднъж и само веднъж... и няма да имаш друга възможност да бъдеш откровена с мен. Така че добре си помисли как ще отговориш на следващия ми въпрос. Коя. Си. Ти?
Докато чакаше отговора й, мислите му се върнаха към нещо, което тя бе казала по-рано. Тогава бе решил, че означава точно обратното. Ала сега? Боеше се, че бе намекнала за истината, а той не си бе дал сметка.
Ние сме равни, ти и аз.
- Не сме - отвърнала бе тя. - Уви, не сме.
* * *
Принцеса Катра вин СуЛане етл МуЛанен де ФонЛеран се взираше в очите на Ай Ем. Въпреки че гласът му бе овладян, почти равнодушен, самият той изобщо не беше такъв. Ярост кипеше под кожата му, докато постепенно стигаше до свое собствено заключение... и очевидно просто изчакваше да види дали й стиска да му се разкрие.
- Остави ни сами за миг - обърна се тя към палача.
- Не мисля така, принцесо.
- Ще излезеш от тази стая и ще чакаш там... - тя посочи към отворената врата, - докато не те повикам да се върнеш.
Очите на С’Екс се присвиха и в тях припламна омраза.
- Недей да демонстрираш сила, каквато нямаш.
- А аз те съветвам да не подлагаш силата ми на изпитание. Няма да харесаш резултата... нито ще го преживееш.
Тя прикова суров поглед в него. Горната устна на С’Екс се повдигна, но нея не я интересуваше. Той бе убиец и много силен мъж, ала беше и винаги щеше да бъде подвластен на традициите на с’хийб. Това бе нещо, което другите не разбираха за него - той никога, нито веднъж, не бе убил или осакатил без провокация. Освен това тя отдавна подозираше, че се отдава на майка й не от любов, а за да осигури стабилизиращ политически ефект.
Малцина биха се досетили каква е истинската роля, която С’Екс играеше зад кулисите, ала тя знаеше, защото бе подслушвала през всичките тези години.
И все пак, въпреки влиянието, което имаше в двореца, той никога не се бе опитал да свали майка й от престола, нито дори да накърни властта й по какъвто и да било начин. Тъкмо обратното - винаги бе поддържал и защитавал традициите им.
- Върви - изплющя гласът й.
Ругаейки, С’Екс се обърна и тръгна към терасата. Когато стигна до вратата, спря и измърмори:
- Нямаш представа е какво си имаш работа, Ай Ем. Приятно изкарване.
След това пристъпи навън и затвори след себе си. И остана точно там, където му беше заповядано.
Тя затвори очи и се опита да открие правилните думи. Не беше мигнала през целия ден. Часове наред се беше борила със съвестта си и когато бе дошла, вече бе сигурна - беше напълно и безвъзвратно влюбена в Ай Ем. И бе направила ужасна грешка, допускайки нещата да стигнат толкова далеч.
Време бе да му каже, преди да я е докоснал. Иначе най-вероятно отново щеше да се изгуби в случващото се.
Прокашля се и започна:
- Аз съм...
- Всъщност - прекъсна я Ай Ем - не се хаби. Това, което разигра преди малко с него, бе цялото обяснение, от което се нуждая. - Той млъкна и закрачи из стаята, прокарвайки ръце по главата си. - Какво си мислеше, по дяволите?...
- Не исках това да се случи.
- О, я стига, принцесо, сякаш се подхлъзна и се надяна случайно на пениса ми? И двамата знаем, че не стана така.
Тя се намръщи.
- Не разбирам какво точно означават думите ти, но ако съдя по тона ти, трябва да попитам наистина ли е необходима подобна грубост?
- Ти занасяш ли ме? - Ай Ем вдигна ръце. - Ти си обещана. На брат ми. И не само ме излъга, но и ме изчука!
Катра скръсти ръце на гърдите си го изгледа свирепо.
- Не би било зле да перифразираш думите си, така че да отразяват истината.
- Значи, освен че си лъжкиня, си и умопомрачена? Страхотно. Направо прекрасно. Какво точно оспорваш? Това, че ме излъга, или това, че се изчукахме?
- Ако си спомням правилно, едва ли би могъл да твърдиш, че съм се възползвала от теб. А го караш да звучи точно така. - Тя се приведе напред. - Прекрасно си спомням как звучеше гласът ти в ухото ми, докато изричаше моето име.
Ай Ем потръпна. Примига няколко пъти. А после също се наведе към нея.
- Ала то не беше твоето име, нали така? Доколкото знаех, аз бях с една прислужница, не с наследницата на шибания трон!
- Ти беше с мен! - Тя се удари по гърдите. - Аз съм тази, с която беше!