- Глупости! Нима смяташ, че щях да постъпя по същия начин, ако знаех коя си наистина? Или си толкова егоистична и арогантна, Ваше Сияйно Височество, че дори за миг не можеш да схванеш, нито пък те е грижа, че ще има последици, когато лъжеш за самоличността си и изгубиш девствеността си с грешния брат!
- Нямах намерение да стигнем дотам!
- Тук вече ти вярвам - мрачно отвърна той.
- Ай Ем...
- Не. - Той вдигна отбранително ръце. - Просто... недей. Няма да го обсъждаме отново. Нямам нито време, нито желание.
- Щях да ти кажа. Знам, че те поставих в ужасно положение...
- Брат ми току-що изгуби своята шелан - изплющя гласът му. - Това е проблем. Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско. Но почакай, веселбата все още не е свършила! Като капак на всичко, току-що научих, че онази кучка, майка ти, е готова да нападне единствените, които някога са се опитали да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен като шибан колет до вратата утре в полунощ. И всичко това, за да бъде удостоен със съмнителната чест да бъде обвързан с такава като теб. - Катра ахна, а той процеди: - Така че фактът, че правих секс с теб, е последното, което ми е на главата в момента. Ти просто не си особено важна, принцесо.
Нямаше да заплаче.
Нямаше.
Въпреки жестоката болка в гърдите й, нямаше да рухне пред него. Тя им бе докарала всичко това... и освен личните й проблеми, по всичко личеше, че опасност бе надвиснала над цялата й раса.
- Исках да живея - чу се да казва дрезгаво. - Като никога, исках да живея. И нямаше да получа втори шанс. Ти... ти бе единствената възможност, която щях да имам, и тази вечер възнамерявах да ти кажа истината. Знаех, че не е честно. Толкова съжалявам.
След това му обърна гръб, отиде до терасата и отвори вратата.
- Може ли вече да се присъединя към влюбените гълъбчета? - измърмори С’Екс.
- Знаеше ли, че майка ми е обявила война на Рот, син на Рот? Заради Помазания и нашето обвързване?
Палачът застина, единствено черните му одежди се развяваха на вятъра. Срещна очите й и поклати мрачно глава:
- Ако е вярно, би било ужасна идея.
75
ЕТО ЗАЩО ХОРАТА НЕ БИВА ДА СЕ ЖЕНЯТ ВЪВ ВЕГАС, СЛЕД КАТО се познават едва от двайсет и четири часа, помисли си Ай Ем. Докато жената, която бе смятал за обикновена прислужница, само за да открие, че е наследницата на шибания престол, говореше с палача на майка си, на него му идваше да си тегли куршума. Единственото положително нещо в цялата тази бъркотия бе, че макар да бе станал първият любовник на жената, на която бе обещан Трез, брат му едва ли щеше да бъде съкрушен. Поне не заради това.
Слаба утеха.
Не беше ли животът просто прекрасен!
Добрата новина? Дълго занапред нямаше да се занимава с никакви женски истории. След случилото се току-що щеше отново да се сближи с лявата си ръка. Въздържанието му беше вършило работа досега и той бе готов отново да се отдаде на себе си, така да се каже.
С’Екс влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.
- Какво чувам за някаква война?
Ай Ем извъртя очи.
- Не ми казвай, че кралицата е отправила тази заплаха без теб. Ти си генералът на нейната армия. Нейният главорез. Не ми излизай с това.
- Уверявам те - промърмори С’Екс, докато си сваляше качулката, - че бих се опитал да я разубедя. Имаме добри войници, особено моите стражи, и притежаваме оръжия, за които никой не подозира. Но това не означава, че е добра идея да си навличаме гнева на Рот. Славата му е известна на всички.
Ай Ем го изгледа. При нормални обстоятелства би му повярвал, ала след като току-що бе заблуден по този начин от майкен (или по-точно - от принцесата), вече не бе толкова самонадеян, що се отнасяше до собствената му прозорливост.
- Те няма да ви предадат брат ми - заяви, а после погледна към принцесата. - Освен това разполагат с подкрепата на симпатите. С каквото и да ги заплашвате, каквото и да правите, каквато и груба сила да се опитвате да използвате, Рот и братята няма да ви го дадат.
- Говориш така, сякаш аз го искам. - Гласът й одрезгавя. -Не го искам. Няма да приема никой мъж нито в тялото, нито в сърцето си.
Ай Ем сви рамене.
- Би било страшно поетично. Стига да не беше доказала каква невероятна лъжкиня си.
Болката, лумнала в очите й, бе нещо, върху което отказваше да се замисли. По дяволите, като нищо просто бе разочарована, че са я разкрили.