Тя го послуша и напипа нещо грапаво.
- Тръгни наляво. Води се по стената.
Катра се подчини и се блъсна право в гърдите му.
- Извинявай.
Той я завъртя на обратната страна.
- Другото ляво.
Докато вървеше напред, Катра едва успяваше да диша. Сигурно вървяха успоредно на коридора, помисли си, това скрито пространство бе като сянка на онова отвън.
- Аз построих тези тунели - прошепна палачът. - Познавам ги наизуст.
- Много находчиво от твоя страна.
- Спри.
Тя се подчини и отпусна ръка.
- Сега какво?
- Погледни надясно.
В първия миг видя единствено още мрак. Ала... не. В стената имаше миниатюрни процепи, искрящи в червено, сякаш призрачна ръка, стиснала мистична писалка, я бе нашарила е точици.
Плочки, помисли си със страхопочитание. Намираха се от другата страна на отделение, покрито с плочки. Протегна ръка и ги докосна.
- Нека аз вляза пръв - каза С’Екс. - И недей да идваш, докато не те повикам.
Катра се отдръпна настрани, за да му направи път, и загледа как огромната му длан прокара пътека върху деликатната кубична шарка...
А после натисна и плочките се разделиха. Нищо не се счупи обаче - беше построено така, че да позволи подобен достъп. От другата страна имаше необикновен източник на светлина.
С’Екс пристъпи в кръглото помещение, вдигнал назъбен нож пред себе си, готов за нападение.
- Чисто е - изсъска той.
Катра си пое дълбоко дъх и пристъпи в изумителната светлина. Само че в нея нямаше нищо магическо - беше просто светлината на свещи, запалени в стая от великолепен червен мрамор.
Всъщност не, не бяха свещи. А слънцето, което струеше през огромно извито стъкло на тавана. Нощем, досети се тя, от там можеха да се наблюдават звездите.
Безмълвно, двамата прекосиха стаята, а меките подметки на обувките им не вдигаха почти никакъв шум. В средата на помещението върху пода беше изрязан кръг, навярно за подиум, издигащ се отдолу като онзи в приемната зала на палата. Нямаше никакви мебели, по стените не висеше нищо. Нищо, което да попречи на пълно вглъбяване.
И най-вече - нямаше никого.
Три врати. Имаше три врати: една, която водеше към голямата зала. Друга, зад която вероятно се намираха личните покои на главния астролог. И трета...
- Стаята с архивите е там - заяви С’Екс, посочвайки към нея.
Свещеното място, със златната каса на вратата и думите,
гравирани над нея, не можеше да бъде сбъркано и Катра почувства как я жетва благоговение, въпреки че напрежението и липсата на време притъпяваха всичките й емоции.
Пристъпи напред, протегнала ръка...
- Не. Няма да стане с твоята длан.
С’Екс докосна гладкия панел и...
Нищо не се случи.
Той опита отново.
- Явно са ме махнали от компютъра. И вероятно току-що задействахме алармата. - Той се обърна към нея. - Трябва да се махаме от тук. Още сега.
- Не! Трябва да видя...
- Няма време за спорове. - Сграбчи я за ръката и я издърпа обратно в тайния проход. - Не искам смъртта ти да ми тежи на съвестта.
Съпротивлявайки се, въпреки че той далеч я превъзхождаше по сила, Катра избъбри:
- Мисля, че майка ми е подправила документите за ражданията!
С’Екс се вкамени.
- Какво?
Катра все така се мъчеше да се отскубне... без никакъв успех. Спокойно би могла да бъде завързана за някое дърво.
- Не мога да съм сигурна, докато не проникна там. Но вярвам, че тя преднамерено е подправила архивите за собствени цели. Трябва да вляза там, за да се уверя. Моля те.
С’Екс свали качулката си и я пусна на пода; очите му, придобили маслиненозелен цвят, се присвиха.
- Колко сигурна? - попита той.
- Достатъчно, за да рискувам живота си. И твоя.
Решението му си пролича в мига, в който погледна към заключената врата... а после, без да каже нищо, той се хвърли към нея и заби назъбения си нож там, където очевидно имаше пролука. А може би я направи острието му?
След това стисна дръжката на ножа с две ръце, натисна с цялата си огромна сила... и ето че малката златна стая се отвори пред тях.
- Побързай - мрачно каза той.
Без да губи нито миг, Катра скочи вътре и се плъзна по златния под, разпервайки ръце, за да запази равновесие.
Числа. Пред очите й се разкриха хиляда златни чекмеджета, обозначени с числа. Всичко беше подредено по дата на раждане, не по имена.
Тя затвори очи и изруга. Нямаше представа кога е роден Трез.
Само че, я чакай малко... в горната дясна част имаше две чекмеджета, които не бяха златни. А бели.
С разтуптяно сърце и треперещи ръце, тя се повдигна на пръсти и издърпа най-горното. То се оказа доста дълбоко и тя трябваше да го улови от другата страна, за да не позволи съдържанието му да се изсипе на пода. Ала не, то имаше капак.