Свали го на пода, отвори го и откри четири свитъка пергамент, завързани с копринени панделки и запечатани с червен восък, върху който бе поставена звездата на кралицата. Не бяха надписани по друг начин. Един от тях беше по-малък от останалите.
Катра извади първия, който й попадна, строши печата и го разви. Беше толкова стар, че пергаментът беше прокъсан, освен това напълно отказваше да бъде изпънат, така че бе принудена да пъхне единия му край под ръба на чекмеджето и да коленичи върху другия, за да може да го разгледа.
Свещени символи и думи, написани с черно мастило, бяха пръснати между безброй червени и златни точици, които, установи тя, когато се отдръпна назад, оформяха съзвездие.
Беше рождената карта на майка й.
Остави пергамента да се навие сам и го сложи настрани. Следващият, който също отказваше да бъде събуден от дълбокия си сън, се оказа нейната карта. Третият...
Третият се разви сам в мига, в който тя развърза панделката и строши печата, а когато се наведе над него, я лъхна миризмата на прясно мастило и боя. Тази съвсем нова карта принадлежеше на новороденото, а ритуалната му смърт бе отбелязана във всеки от ъглите с черни звезди - символ, че душата бе върната на небесата. Или поне такова бе нейното тълкуване.
След един изпълнен с тъга миг, тя остави картата настрани.
Четвъртата, най-малката, трябва да бе тази на Трез. И наистина, когато я разгъна, установи, че е права. Преди всичко, беше отбелязано, че става дума за момче, което имаше близнак - забележително събитие, привлякло вниманието към Трез и Ай Ем. През целия си живот Катра бе чувала служителите в двореца да обсъждат тази необичайна случка.
Неговата карта не бе толкова голяма, колкото другите три, защото той не беше от кралско потекло, ала в четирите ъгъла имаше златни звезди, които показваха издигане до най-висок статус в двора на сенките.
Катра приседна на стъпалата си и се зачете. А после поклати глава. Толкова бе сигурна... ала всичко изглеждаше съвсем наред.
- Не се приближавайте - отекна гласът на С’Екс в този миг. - Или, колкото и да ми е неприятно, ще се наложи да ви убия до един.
Катра се обърна рязко и погледна през импровизираната врата, която той бе отворил. Трима стражи, облечени в черно, бяха наобиколили палача с извадени ножове.
О, всесилни звезди... какво беше направила?
Допуснала бе ужасна грешка, идвайки тук. Ама че арогантност, да си помисли, че се е добрала до тайна, която щеше да спаси всички тях. А сега нямаше къде да избяга. Нямаше как да надвие онова, което, без съмнение, бе само първият от отрядите, изпратени за тях.
Не искаше да умре.
Пресегна се и вдигна дългото, тясно, тежко чекмедже. То бе единственото оръжие, с което разполагаше...
По някаква причина (и по-късно тя щеше да се почуди защо ли) погледът й бе привлечен от картата на Трез, която се нави от само себе си, приемайки формата, с която беше свикнала.
Когато беше влязла, подът беше съвършено чист, без нито една прашинка, петънце или драскотина. Ала ето че сега имаше люспи боя там, където пергаментът се беше навил.
Катра се намръщи, остави чекмеджето настрани и отново разгъна картата.
Докато от стаята за наблюдение долитаха звуците на битка, плющене на одежди, тежко дишане и стонове, тя се приведе над свещеното писмо. В средата на картата част от боята се беше излющила.
Разкривайки...
Гърдите й се свиха толкова силно, че въздухът изскочи от дробовете й със свистене.
И за да се увери, че не й се привижда, тя отново го прочете. След това обели с нокът подправеното място.
- О... съдби... - прошепна.
Скочи на крака и се втурна към шкафовете, където се съхраняваха картите на останалите от с’хийб. Откри датата, която търсеше, издърпа чекмеджето, сложи го на пода и повдигна капака.
Цивилните архиви, около двайсетина на брой, бяха завързани с връвчици, върху които имаше малки етикети, и нахвърляни без ред. Задъхана, с разтреперани ръце, Катра зарови из тях с цялата бързина, на която беше способна. Когато откри онова, което търсеше, изтича обратно при подправения документ. Сложи ги един до друг и като ги затисна с чекмеджето, ги разви.
Както бе очаквала, втората карта също бе подправена в средата, толкова грижливо, че тогава със сигурност не би могло да бъде забелязано. С течение на годините обаче бе започнало да си личи.
Катра олющи боята и откри... че Помазаният всъщност... не беше Трез. От двамата близнаци той беше роден втори, не първи.