Ай Ем бе свещеният мъж.
Въпреки смъртната опасност отвън, тя рухна върху документите и закри лицето си с ръце. Защо ги бяха разменили? Защо...
- Принцесо - изкрещя С’Екс. - Трябва да се махаме от тук...
- Тя е разменила картите.
- Какво?
Катра го погледна през рамо и потръпна при вида на кръвта, с която бяха оплискани одеждите, лицето, ръцете му. Нямаше обаче време да се разстройва от това.
- Кралицата е разменила картите на двете новородени, Трез и Ай Ем. Ала не знам защо. - Тя посочи фалшифицираните места в пергаментите. - Ето тук. Главният астролог е този, който изготвя свещените карти за всички с кралска кръв, не летописецът. Той трябва да го е направил, а АнсЛай също е знаел. Ала какъв е смисълът... Зад теб! - изкрещя тя.
В същия миг, в който стражът, появил се зад С’Екс, замахна с ножа си към главата му, палачът се обърна, вдигнал собственото си оръжие на нивото на гърлото. Надви нападателя си само за миг, като преряза шийната му вена, от която рукна алена кръв.
Ужасена от гледката на смъртта, Катра усети как мозъкът й си отива, като зрител, решил да си тръгне от двубой, станал изведнъж прекалено жесток. Ала както С’Екс бе казал по-рано - съжалението не беше лукс, който тя можеше да си позволи.
Нави картите на Трез и Ай Ем и ги прибра при нейната и тази на майка й. Онази на дъщеричката на С’Екс все още беше на пода и тя замалко да я остави там. В последния миг обаче посегна към нея и понечи да я навие... и именно тогава усети необикновено хладно място. В средата.
Защо пергаментът бе студен?
Отново го разви и прокара пръсти по повърхността му. Не беше се излъгала - в средата имаше едва забележима промяна в температурата. Защото слоят боя, по-дебел от онези наоколо, все още изсъхваше.
Бяха подправили картата и на новороденото.
- Времето ни изтича, принцесо - подкани я С’Екс настойчиво. - Трябва...
- Дай ми ножа си.
- Какво?
- Избърши ножа си и ми го дай - нареди тя, протягайки ръка.
79
ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО ТРЕЗ СТОРИ, ПРЕДИ ДА СЕ ДЕМАТЕРИАЛИЗИРА от имението на Братството, бе да извади телефона си. И да напише четири думи на брат си.
Аз съм в покой.
След това се върна до предните стъпала и остави телефона върху студения камък. Миг по-късно вече го нямаше. Без да погледне за последно към къщата... без да се поколебае... без никакво съмнение.
Битката беше свършила. Дългата борба, направлявала живота му, бе стигнала до своя край.
Когато отново прие физическите си очертания, се намираше пред портите на с’хийб. Пристъпи напред, знаейки, че охранителните камери ще го уловят на мига, и беше прав. Без да се налага да оповести присъствието си по домофона, поставен заради човеците, откъм портите се разнесе тракане и двете крила се разтвориха.
За първи път от толкова години насам, Трез отново стъпи върху земята на своя народ, прекрачвайки граница, от която бе сигурен, че никога няма да се върне.
Стражите ахнаха, разпознали го, и той в миг се оказа наобиколен от облечени в черно мъже. Не го докоснаха обаче. Беше им забранен всякакъв контакт със свещеното му тяло. Пък и нямаше смисъл да се опитват да го надвият. Беше се завърнал по собствена воля.
Ала той беше лъжлив дар за традициите.
Тялото му можеше да се съвкупи с жена толкова, колкото и тялото на някой евнух. В това отношение той беше мъртъв от кръста надолу, така че каквито и династически надежди да хранеше кралицата, те нямаше да се оправдаят.
Не че го беше грижа. Можеха да правят с него каквото си поискат.
Защото вече знаеше - Селена го бе отнесла със себе си. Душата му си бе отишла така сигурно, както и нейната. Единствената разлика бе, че тялото му все още не бе легнало и престанало да функционира.
Но може би кралицата щеше да се погрижи за това.
Защото, когато станеше ясно, че не е в състояние да изпълни задълженията си на мъж, тя вероятно щеше да нареди да го убият.
Все тая.
Единственото, което Трез знаеше, единственото, което го интересуваше, бе, че брат му най-сетне бе свободен от товара, който бе носил на плещите си толкова дълго, а братята и техните семейства бяха в безопасност. Само това имаше значение.
Докато отиваше към двореца, той започна да сваля дрехите си - разкопча ризата си и я пусна на земята. Свали си обувките. Събу си панталона. Докато стигнат до входа на палата, вече беше чисто гол в студения есенен въздух.
АнсЛай, върховният жрец, го очакваше. И въпреки че имаше качулка, лицето му не бе закрито от мрежичка, така че задоволството му се виждаше съвсем ясно.
- Взел си прекрасно решение - напевно каза той, покланяйки се ниско. - Поздравявам те за проявения разум и отдаденостга, макар и малко позакъсняла, към дълга ти.