При тези думи мраморната врата се отвори, разкривайки бял коридор, който сякаш се проточваше до безкрай.
За миг Трез си спомни как двамата със Селена се прегръщат в подземния тунел на тренировъчния център, вкопчени един в друг. Все още носеше в себе си онази вечност, за която беше говорил тогава, вечността им заедно.
И именно тя трябваше да го подкрепи в онова, което му предстоеше.
Стражите пред него му направиха път и той пое напред, поставяйки крак пред крак по стъпалата.
Когато стигна до АнсЛай, жрецът отново се поклони.
- А сега е време да пристъпим към пречистването ти.
* * *
- По-добре вземи този, ще ти свърши по-добра работа.
Вместо да й даде ножа, който Катра беше поискала, палачът й протегна друг, по-малък и с гладко острие.
Катра се наведе над картата на новороденото и се опита да намери пролука под прясната боя.
Трябва да го направим някъде другаде, принцесо - каза С’Екс. - Трябва... по дяволите, не мърдай от тук.
Тя почти не го забеляза как си тръгва, прекалено погълната от деликатната операция, с която беше заета. Ако прибързаше или забиеше острието прекалено дълбоко, имаше опасност да съсипе онова, което се криеше отдолу...
Най-сетне успя да отдели слоя боя и го махна. За щастие, мастилото, което бе използвано първоначално, бе попило дълбоко в хартията.
Катра се олюля и затвори очи. Бяха подправили и картата на новороденото. То бе законната престолонаследница според звездите.
Осъзнала какво означава това, Катра отвори очи и погледна през рамо. С"Екс беше с гръб към нея и се бореше с някого... или по-точно, някой се мъчеше да се отскубне от хватката му.
С’Екс се обърна и Катра видя, че главният астролог, облечен в червените си одежди, бе прикован до огромното тяло на палача, стиснат толкова здраво, че дишането му излизаше на хрипове изпод церемониалната качулка.
С’Екс я свали с един замах, разкривайки ужасеното лице на астролога, чийто ужас стана още по-голям, когато той събра две и две и си даде сметка, че се взира в жена, която никой нямаше право да вижда.
- Да, налага се да те убия сега, когато видя принцесата - заяви С’Екс. - Ала първо ще ни дадеш някои отговори.
Катра сведе поглед към картите и си помисли, че съветникът на майка й би трябвало да се страхува много повече от онова, което тя бе открила. В мига, в който С’Екс научеше...
- Да му кажем ли какво установихме? - С’Екс се приближи, влачейки по-дребния мъж със себе си. - Да го попитаме ли защо картите са подправени?
Катра вдигна очи към него. Нещо в изражението й трябва да бе издало чувствата й, защото С’Екс се намръщи.
- Защо ме гледаш така?
Разсеяно, тя забеляза, че сивите му дрехи бяха изцапани с още повече кръв. Не се беше поколебал да се разправи с онези, които го бяха нападнали, въпреки че именно той ги беше обучил, работили бяха заедно и между тях несъмнено се бе създала връзка.
Ако му разкриеше какво бе открила току-що?
Е, ако го стореше, в допълнение към главния астролог и АнсЛай, кралицата - нейната майка, жената, която властваше над с’хийб - също щеше да умре.
А Катра...
Катра не изпитваше нищо.
Разбира се, кралицата бе именно това - нейна кралица, а не майка, и беше нарушила традициите за собствената си изгода. Това бе единственото обяснение, особено с оглед думите й в ритуалната стая.
Катра се обърна към главния астролог:
- Тези карти са подправени. Предполагам, че ти стоиш зад това?
Той извърна глава, сякаш за да не я гледа, ала С’Екс не беше
съгласен. Захапа назъбения нож и го сграбчи с освободената си ръка, завъртайки главата му за челюстта. След това процеди с ножа в устата:
- Принцесата ти зададе въпрос. Съветвам те да й отговориш.
Когато от зяпналата уста на астролога не излезе нито дума,
С’Екс погледна към Катра.
- Затвори очи.
Тя поклати глава.
- Прави, каквото се налага. Аз съм добре.
С’Екс изруга, но все пак сграбчи облечената в ръкавица ръка на астролога и я стисна толкова силно, че той простена, а после потрепери и изпищя, когато костите се строшиха.
С’Екс извади ножа от устата си и го допря до гърлото на другия мъж.
- А сега отговори на въпроса...
- Да! Аз промених картите! - изкрещя астрологът. - Аз промених картите! Не исках да го направя, ала кралицата ми заповяда! Заклех се да го пазя в тайна!
- АнсЛай знае ли? - попита Катра.
- Не! Не знае! Никой не знае!
Потокът от думи, изригнал от него, като че ли се дължеше колкото на заплахата, пред която бе изправен, толкова и на съвестта му, която най-сетне можеше да се освободи от нещо, измъчвало я толкова дълго: