- Искаш ли да дойда с теб? - попита тя.
- Да.
* * *
Първото, което Ай Ем видя, когато се събуди, бяха два чифта обувки на нивото на очите му. Едните бяха войнишки ботуши с размерите на фотьойли, а другите - гуменки със сиво-черно лого и велкро лепенки вместо връзки.
Повдигна глава и се взря в Рейдж и Мери.
- Колко е часът?
Мери коленичи до него и това бе първият признак, че му носят наистина лоша новина.
Рейдж обаче бе този, който проговори:
- Ай Ем... имаме причина да вярваме, че брат ти се е предал.
Думите достигнаха до мозъка му в неразбираема, безсмислена бъркотия от съществителни, глаголи и кой знае какво още.
- Извинявай, какво каза?
Надигна се, за да седне, и бутилката, която беше прегърнал, се изтъркули и се удари в ботушите на Рейдж.
- Получихме съобщение от Територията, че кралицата се е отказала от намерението си да ни нападне, защото Трез се е върнал доброволно в с’хийб...
- Исусе Христе!
Ай Ем скочи на крака, хвърли се между тях и се втурна в стаята на брат си. Леглото беше разхвърляно, вратите на дрешника бяха отворени... а от Трез нямаше и следа.
Не... не, ние трябваше да се махнем от тук! - изкрещя той на никого и нищо. - Аз уреждам всичко! Ние ще заминем!
Обърна сс и видя, че Рейдж и Мери стоят на прага.
Гласът па Мери беше остър, сякаш знаеше, че иначе най-вероятно нямаше и да я чуе.
- Знаем, че искаш да тръгнеш след него, Ай Ем. Ала преди да...
Той се отправи към вратата, готов да ги изблъска от пътя си, ако се наложи, колкото и да оценяваше загрижеността им. Рейдж обаче го сграбчи за ръката и го издърпа назад.
Нека първо те въоръжим. А Ласитър ще дойде с теб. Той може да излиза през деня.
Ай Ем понечи да възрази, но после се отказа.
- Все още сме готови да те подкрепим, мой човек - мрачно заяви братът. - Не си сам във всичко това.
За миг Ай Ем не разбра какво му казват, а после си даде сметка - мамка му. Ако отидеше там и успееше да измъкне Трез, кралицата вероятно щеше да си отмъсти, като нападне Колдуел. И тогава тези хора щяха да се окажат обсадени.
- Защо го е направил? - простена Ай Ем. - Господи, защо го е направил?
Мери улови ръката му.
- Вероятно е научил за заплахата. Сигурно е чул да се говори за това в къщата.
Ай Ем затвори очи.
- Това трябва да спре. Цялата тази проклета история трябва да свърши.
Защото, ако действително бе решил да приеме съдбата, с която беше прокълнат, Трез щеше да се обвърже и да прави секс с единствената жена, която Ай Ем някога бе обичал.
Какво друго можеха да очакват двама души с късмет като техния!
- Ела - каза Рейдж. - Да ти намерим оръжие. Ласитър вече чака.
Случилото се след това му беше като в мъгла. Слязоха на втория етаж и някой окачи кобури и ножници на кръста и около раменете му. Пистолети. Ножове. Дълго черно кожено яке, което ги закри. А после се озоваха във фоайето, където падналият ангел ги чакаше, облечен по същия начин и без да си прави никакви шегички.
Миг преди двамата да тръгнат, Ривендж пристъпи напред и го прегърна.
- Налага се да остана тук. Ако сенките нападнат Колдуел, трябва да съм в състояние да наредя на хората си да го защитават през деня.
Мамка му. Нещастието на тях с Трез се бе прехвърлило върху толкова много други.
- Наистина съжалявам - каза Ай Ем и обходи с поглед братята и Рот. Останалата част от домакинството. - Не мога да повярвам, че се стигна дотук.
Рейдж поклати глава.
- Можеш да разчиташ на нас. Готови сме на всичко, за да защитим един от нас.
А после приказките приключиха и двамата с Ласитър излязоха във вестибюла и се озоваха на стъпалата на имението. Падналият ангел се пресегна и улови ръката му.
- Приготви се за път.
Ай Ем се намръщи и го погледна.
- За какво говориш...
В следващия миг бе погълнат от слънчев лъч, който го вдигна във въздуха, там, където нямаше никакъв контрол, мисъл, или собствена воля...
...и се понесе към дома, който ненавиждаше, и съдбата, против която все още се съпротивляваше.
82
СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ БЯХА СТУДЕНИ И ТЕЖКИ.
Докато главният астролог я обвиваше в мрежа след мрежа от платина, инкрустирана с диаманти, сапфири, изумруди и рубини, на Катра й ставаше все по-трудно да диша. Макар че това навярно бе по-скоро защото бе започнала да осъзнава
истинските размери на онова, което се случваше, а не заради тежестта на церемониалните одежди.
Последната част от облеклото на кралицата беше тънък воал, който се спусна пред лицето й като лек бриз.