Постепенно си даде сметка, че освен тях с АнсЛай, в стаята има още две фигури. И едната от тях искреше от главата до петите във всички цветове на дъгата.
Кралицата.
Върховният жрец й се поклони и тя му заговори нещо. А после АнсЛай се изправи и отговори е разтревожен вид. Който бързо се превърна в паника.
Кралицата се приближи до Трез и след като бе прекарал цял живот, изпълнен е омраза към нея, той си помисли защо да не протегне ръка и да се опита да я удуши. Нямаше обаче сили. Особено когато болката се увеличи.
Не беше възнамерявал да помръдне, но ето че започна да се гърчи, докаго тялото му се опитваше да избяга от отровата. А после плътта му изведнъж пламна отвътре.
Последното, което си спомняше, бе как в стаята нахлуха още хора. Вместо да коленичат пред кралицата, те впериха объркани погледи в нея. А след това главният астролог, облечен в червените си одежди, се обърна към тях.
Миг по-късно те също се хвърлиха в краката й.
О, какво значение имаше, помисли си Трез. Какво значение имаше всичко това, дори невъобразимата болка...
83
ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ ГИ ПРЕНЕСЕ ДО ТЕРИТОРИЯТА И ДОБРЕ, ЧЕ беше така, помисли си Ай Ем, докато отново приемаше физическите си очертания -- знаейки, че брат му е в ръцете на кралицата, той надали би успял да се съсредоточи достатъчно, за да се дематериализира.
- Аз ще поема нещата от тук - каза.
- Ще ти пазя гърба.
Ай Ем кимна в знак на благодарност и се приближи до входа на Територията. Едно от нещата, които братята му бяха дали, преди да тръгне, бяха пластични експлозиви. Всичко, което трябваше да стори, бе да заложи една-две порции до внушителната порта и...
Сякаш твърдо решена да избегне подобно покушение, двукрилата порта се отвори пред тях. Но не беше, защото някой от другата страна бе решил да излезе точно тогава. Там стоеше С’Екс, висок и внушителен, съвършеният страж на земите на кралицата.
Само че... нещо не беше наред. Той носеше същите прислужнически одежди, които беше дал на Ай Ем по-рано, и те бяха подгизнали от кръв. А в десницата си стискаше поаленял назъбен нож, дълъг колкото ръката му.
- Влизайте, нямаме много време - подкани ги той настойчиво. При обикновени обстоятелства Ай Ем доста би се поколебал, преди да отиде където и да било с някой като него. Ала веднъж вече му се беше доверил, а и беше очевидно, че тук става преврат.
Двамата с Ласитър го последваха тичешком до палата и влязоха през една тайна врата. Щом се озоваха вътре, С’Екс ги поведе през напълно опустелите коридори.
Никакви слуги. Никакви придворни.
А и СЛЕкс очевидно не се боеше, че може да бъдат задържани, разпитвани... заплашвани. Палачът или си беше изгубил ума, или...
- Какво, по дяволите, става тук? - попита Ай Ем.
- Не брат ти, а ти си Помазаният.
Ай Ем сиря толкова рязко, че Ласитър бе принуден да отскочи встрани, за да не го събори.
- Какво?
- Нямаме време. Брат ти беше подложен на пречистването, намира се на прага на смъртта.
Когато Ай Ем продължи да стои насред коридора, сякаш някой му беше дръпнал шалтера, Ласитър и С’Екс го уловиха под мишниците, повдигнаха го от земята и го понесоха напред.
Миг по-късно Ай Ем дойде на себе си и се откопчи от тях, възвръщайки си контрола над краката.
- Нс е възможно - надвика той тежките им стъпки.
- Кралицата е подправила звездните ви карти. Ти си бил Помазаният от самото начало, ала не са очаквали да живееш много дълго. И за кралицата, и за родителите ти било по-сигурно да заложат на Трез.
В следващия миг те нахлуха в главната зала и Ай Ем усети, че краката отново заплашват да му изневерят. Върху подиума в средата бе неговата майкен... принцесата... Исусе, която и да беше тя... и тъкмо поставяха короната на Територията върху тъмната й коса.
Около две хиляди сенки паднаха на колене върху копринени килимчета, свели почтително глави.
- Тя го разкри - каза С’Екс. - Тя разкри всичко, въпреки че това едва не й струва живота.
- Къде е предишната кралица?
- В краката на дъщеря си.
И тогава Ай Ем видя отсечената глава, която лежеше на пода, а тъмните й очи се взираха невиждащо в множеството.
- Аз вярвам в съдбата - заяви палачът. - Вярвам в звездите. Така е писано да стане.
Ай Ем се отърси. Това наистина беше прекалено. И изобщо не го засягаше. Трез, от друга страна.
- Брат ми...
- Насам.
* * *
Когато Ай Ем най-сетне се втурна в стаята, където беше Трез, дъхът му спря. Неговият брат, неговата плът и кръв, лежеше върху мраморна маса, едрото му тяло беше сгърчено от болка. Първата му мисъл бе колко му напомняше това на Селена, на начина, по който бе разкривено нейното тяло.