Ай Ем се втурна към него, без да обръща внимание на онези, които стояха наоколо. Сграбчи ръката на Трез и коленичи.
- Трез... Трез...?
Не можеше обаче да го достигне. Брат му не беше тук, макар и жив, той бе пренесен другаде, сякаш тялото му беше издало заповед за временно оттегляне.
- Не - чу се да казва. - Не и след всичко това... Трез, ти си свободен... можеш да останеш с мен, ние сме свободни...
Е, свободни в известен смисъл на думата, ако той самият бе Помазаният. Ала точно сега не можеше да се тревожи за това.
По дяволите.
- Не ме изоставяй, братко.
- ...противоотрова. Ще трябва да изчакаме.
Ай Ем вдигна очи и видя АнсЛай от другата страна на масата.
- Какво?
- Дадох му противоотрова веднага щом разбрах. - Върховният жрец погледна към Ай Ем. - Но може да се окаже твърде късно. Беше в отслабено състояние, когато се появи.
Ай Ем заприказва, изливайки порой от думи за... Господи, и сам не знаеше за какво. Това бе всичко, което можеше да направи. Докато брат му се превиваше и гърчеше от болка, която Ай Ем не можеше дори да си представи, той беше безсилен. Така безсилен.
- ...ви видят? - попита го АнсЛай след известно време.
- Какво? - Гласът на Ай Ем беше дрезгав. Очевидно не беше престанал да говори.
- Родителите ви. Чуха, че и двамата сте в Територията, че в действителност ти си Помазаният, и биха искали да...
Ай Ем оголи зъби и прикова свиреп поглед в разтревожените очи на върховния жрец.
- Можеш да им кажеш, че ако животът им е мил, никога, никога да не се доближават до мен или брат ми. Разбра ли? Кажи им, че единственото, което би могло да ме откъсне от Трез в този миг, е да ги убия на място.
Върховният жрец пребледня.
- Да. Разбира се.
Ай Ем отново се съсредоточи върху брат си. И отново започна да говори безспир. Също както Трез, докато Селена издъхваше.
След известно време смътно си даде сметка, че в стаята бе влязла някаква жена. Разбра коя е по ехото на собствената си кръв, ала с нищо не показа, че я е видял. Беше прекадено погълнат от това, да се опита да задържи Трез на тази планета, докато той, без съмнение, бе зает с това, да премине в Небитието.
84
ЖЕЛАНИЕТ0 НА ТРЕЗ СЕ ИЗПЪЛНИ.
Докато издъхваше от пречистването, той научи, че Небитието действително съществува. И да, хора от различни традиции и вери отиваха на едно и също място.
15 един момент болката стана повече, отколкото можеше да понесе, и тялото му се предаде. Внезапната безчувственост бе истински шок... но той я приветства. Също както и усещането, че полита.
Рееше се, той се рееше, докато не се озова в огромно бяло пространство, забулено в мъгла, в което се чувстваше едновременно безтегловен и прикован към земята. Много скоро пред него изникна врата и той инстинктивно разбра, че натисне ли веднъж бравата й, ще премине от другата страна и никога вече няма да се завърне на земята.
И тогава видя Селена.
Лицето и тялото й се появиха пред него не върху вратата, а във нея, сякаш дори и затворена, тя съдържаше триизмерно пространство.
Незабавно. Щастие.
Нейната реакция бе същата - лицето й грейна в усмивка, а когато погледите им се срещнаха, то бе като милувка, която Трез усети в цялото си тяло.
Беше здрава. Силна. Цяла.
- Кралице моя! - извика Трез, протягайки ръце към нея.
Ала тя вдигна длан и го спря.
- Трез, трябва да останеш.
Той се дръпна.
- Не. Трябва да бъда с теб... така е писано...
- Не. Ти имаш да свършиш още неща, още хора, с които да се срещнеш. Твоето пътуване все още не е приключило.
- Как ли пък не, по дяволите. - Да, именно това бе най-важният елемент във фантазията „Събрани в рая“, ругатните. - Ти си мъртва и аз искам да бъда с теб.
- Аз ще бъда тук и ще те чакам. - Селена отново се усмихна и отново го спря. - Тук е прекрасно... аз полетях заради това, което ти направи, начина, по който ме освободи. Полетях и сега съм свободна и ще те чакам, докато пътуването ти стигне до своя край.
- Не - простена той. - Не ме отпращай обратно.
- Аз не притежавам такава сила. Само ти можеш да го направиш. Избери да останеш там долу, трябва да се погрижиш за Ай Ем. Трябва да му се отплатиш за всички години, в които е бил до теб. Не е справедливо да го изоставиш. Той никога няма да намери покой, а го е заслужил.
По дяволите. Това вероятно бе единственият довод, с който би могла да го достигне.
Мамка му.