Погледна надолу и се намръщи.
- О... господи - ахна тя. - Господи...
Беше молбата за тренировъчната програма на Братството. Попълнена с почерка на баща й. С нейните данни.
- Татко! - Тя подскочи и го прегърна. - Благодаря ти! Благодаря ти!
Баща й я притисна до себе си.
- Става въпрос за твоята безопасност - дрезгаво каза той. -Аз просто... ти си права. Трябва да се научиш да се биеш. Мисълта, че някога би могла да се окажеш незащитена по някакъв начин... - Той се отдръпна. - Права си. Трябва да се научиш.
Очевидно бе, че от мисълта направо му призлява, но това правеше жеста му още по-невероятен. Въпреки че се боеше, той щеше да я остави да отиде.
- Благодаря ти - повтори Парадайз и отново го прегърна. -Ще внимавам! Обещавам ти!
Стига да я приемеха. Май трябваше да започне да тренира още сега, ако искаше да покрие теста за физическа издръжливост.
- Обещавам - закле се тя. - Ще внимавам.
- Ще се моля за това - почти простена той. - Всяка божа вечер.
- Обичам те, татко!
Баща й затвори очи, сякаш се возеше на увеселително влакче, с което не бе сигурен, че ще се справи.
- А ти, прескъпа Парадайз, имаш цялото ми сърце.
86
КРАЛИЦА КАТРА ВИН СУЛАНЕ ЕТЛ МУЛАНЕН ДЕ ФОНЛЕРАН СЕДЕШЕ в покоите си, обгърната от тишина, след като бе помолила прислужниците си да я оставят сама.
Нямаше да се нанесе в покоите на предишната кралица. Не, тях тя щеше да превърне в ясли за малките на онези, които служеха в палата. Така скъпоценните малки създания щяха да бъдат близо до родителите си и за първи път слугите нямаше да са принудени да оставят синовете и дъщерите си при свои роднини или в студеното, тъмно, подобно на затвор помещение близо до жилищата на бедните.
Това обаче не беше първата й заповед.
Не, първото, което бе направила, след като пое властта, бе да отмени проклятието на Помазания. Беше върнала свободата на Ай Ем.
Разбира се, той нямаше представа за това. Всички в с’хийб обаче го знаеха, така че нямаше защо да се тревожи, че някога отново ще види нея или Територията.
Всяко поемане на въздух й причиняваше болка. О, всесилни звезди, колко зло бе причинено от една жена, изпълнена с толкова много алчност.
Добрата новина, предполагаше Катра, бе, че с помощта на С’Екс, когото бе издигнала почти до ранга на крал (не че двамата щяха да се обвържат!), тя щеше да се погрижи никой друг да не срещне същото своеволно или небрежно отношение. И понеже никога нямаше да има деца, не беше нужно да се тревожи някой заспал зъл ген да не се пробуди в тях.
Сега, когато Ай Ем вече не бе част от живота й, тя бе готова да прекара остатъка от дните си във въздържание. Нима би могла да поиска другиго? Вече бе срещнала онзи, който й подхождаше. .. дори звездите го бяха предвещали.
Това, че той не я искаше?
Е, съдбата на едното не бе тази на другиго, независимо от намесените чувства...
Вратата се отвори и миризма на храна нахлу в стаята, заедно със слугата, който я носеше. Катра се намръщи и погледна старовремския часовник върху нощното си шкафче. Седеше тук от часове.
- Не съм гладна - каза, без да поглежда към вратата. - Но ти благодаря.
А после, усетила, че фигурата не бе помръднала от прага, тя се обърна към мъжа, облечен в сивите одежди на прислугата.
- Благодаря ти - повтори тя вцепенено. - Ала все още не съм гладна. Моля те, върни храната в кухнята... не, почакай, предложи я на онези, с които работиш.
Вместо да се поклони и да излезе, мъжът пристъпи напред и вратата се затвори зад него. А после коленичи бавно, остави подноса пред себе си и се просна върху мраморния под.
И тогава тя долови ехото си в неговата кръв. Освен ако не бъркаше?
Почакай... това наистина ли...
- Ай Ем? - прошепна тя дрезгаво. - Ай Ем, ти ли си?
Мъжът се изправи и свали качулката си. И докато вдигаше ръце към лицето си, Катра се молеше това да не е просто сън. Защото очите му, красивите му бадемови черни очи, грееха от любов.
- Е - каза той със своя прекрасен глас. - Чух, че съм бил понижен.
- Извинявай, какво?
- С’Екс ми се обади. Каза ми, че съм понижен. Предполагам, че вече не съм Помазаният, а?
Изправи се на крака и се приближи до нея; сивите одежди се вълнуваха около тялото му, от което лъхаше ухание на тъмни подправки. Когато дойде до нея, отново се отпусна на колене.
- Опитваш се да ми кажеш, че вече не искаш всичко това? -провлачи той, посочвайки себе си. - Наистина ли?
Катра затвори очи и се извърна от него, болката беше прекадено огромна, за да я понесе.
- Моля те... недей да ме измъчваш.