Мамка му.
Извърна се към печката и се прокашля няколко пъти.
- Мисля, че това е страхотно. Това е просто... наистина страхотно. Благодаря ви.
Когато отново бе в състояние да ги погледне, откри, че те се взират в очите си, сякаш бяха толкова благодарни, че са заедно, сякаш знаеха точно какъв късмет имат... сякаш възнамеряваха да ценят като най-скъп дар всяка нощ заедно, която им оставаше.
И дано те бяха поне сто хиляди.
Докато ги гледаше, Трез си помисли, че неговата кралица беше права. Ако беше останал в Небитието с нея, Ай Ем нямаше да има този миг, тази жена, годините, които му предстояха.
Селена се бе оказала напълно и съвършено права.
Колкото и болезнено да беше да живее без нея, колкото и мъчителни нощи да го очакваха... да види брат си щастлив и влюбен, го изпълваше с неочакван покой. Някак си, насред необхватния безкрай и въпреки траура си, Трез знаеше, че се намира точно където трябваше да бъде в този момент.
Навярно такава бе волята на съдбата.
Докато Ай Ем се привеждаше към своята жена, за да я целуне, Трез отметна глава назад и устните му оформиха безмълвно: Благодаря ти, кралице моя. Нуждаехме се от това.
Следва
книга четиринайсета от
поредицата БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ