С трепереща ръка той отмести косата от лицето й. Очите й бяха отворени, ала не беше сигурен дали е в съзнание. Погледът й като че ли не можеше да се съсредоточи върху нищо, единствено бавното примигване от време на време издаваше, че е будна. Че все още е жива.
Трез се наведе, така че лицето му да бъде в зрителното й поле.
- Намираш се в тренировъчния център. Те ще...
Гласът му изневери и той си заповяда да се дръпне и да остави доктор Джейн да си свърши работата.
Скръсти ръце на гърдите си и заотстъпва назад, докато не усети нечия тежка ръка върху рамото си. Рейдж. Беше почти сигурен, че жестът е наполовина съчувствие, наполовина осигуровка, в случай че обвързаният мъж в него решеше отново да поеме юздите.
- Нека си свършат работата - каза Холивуд, докато Елена, шелан на Рив и медицинска сестра, нахлуваше в стаята. - Нека видим с какво си имаме работа.
Трез кимна.
- Окей. Добре.
Доктор Джейн се наведе и надникна в матовите очи на Селена. Думите й бяха прекалено тихи, за да може Трез да ги чуе, ала мигането на Селена се промени... макар че бе трудно да се каже дали това е нещо хубаво, или нещо лошо.
Кръвно налягане. Пулс. Зеници. Първите три стъпки минаха съвсем бързо, но Джейн не си направи труда да им съобщи резултатите. Двете с медицинската й сестра продължиха да работят - премериха температурата на Селена и включиха венозна система в опакото на дланта й, защото сгъвките на лактите бяха вкочанени.
- Искам да й направя ЕКГ, но не мога да стигна до гърдите й - каза доктор Джейн, а после погледна през рамо към своя мъж. - Чувал ли си за синдром, който да причинява нещо такова? Прилича на апоплектичен удар, засягащ цялото тяло, но зениците й реагират.
- Не съм. Искаш ли да повикам Хавърс за консултация?
- Да, моля те. - Докато Ви излизаше от стаята, Джейн поклати глава. - Трябва да видим какво става в мозъка й, ала тук не разполагаме нито с ядрено-магнитен резонанс, нито със скенер.
- Значи, ще я заведем при Хавърс - каза Трез.
- Той също не разполага с тази технология.
- По дяволите! - Рейдж го стисна малко по-силно, а Трез прикова поглед в лицето на Селена. - Изпитва ли болка? Не искам да я боли.
- Честно? - отвърна доктор Джейн. - Не знам. А преди да съм проверила неврологичното й състояние, не искам да й давам никакви лекарства, които биха могли да потиснат някоя функция. Ала ще действам възможно най-бързо.
Мина сякаш цяла вечност, времето като че ли спря, докато той можеше единствено да гледа сложния медицински танц, който се разиграваше около масата. Рейдж стоеше неотлъчно до него, нещо средно между бавачка и пазач, докато Трез имаше чувството, че ще се насере в гащите, а в следващия миг му идваше да си пръсне мозъка.
А после Избраницата Кормия нахлу в помещението. В мига, в който видя Селена, тя ахна и закри устата си с ръце.
- Прескъпа Скрайб Върджин...
Доктор Джейн, която тъкмо вземаше кръв от дланта на Селена, вдигна очи.
- Кормия, имаш ли представа какво би могло...
- Това е болестта.
Всички замръзнаха. С изключение на Кормия. Избраницата се втурна към своята сестра и приглади тъмната й коса, като й мълвеше нещо на Древния език.
- Каква болест? - попита доктор Джейн.
- В превод 'от Древния език означава нещо като вцепенение. - Кормия си избърса очите. - Тя страда от Вцепенението.
Трез чу как^ гласът му проряза тишината.
- Какво е това?!
- И заразно ли е? - намеси се доктор Джейн.
8
ДОКАТО СЛЪНЦЕТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЗАПЛАШВАШЕ ДА СЕ покаже на изток, Кор, главатарят на шайката копелета, си възвърна очертанията пред скромното имение в колониален стил. Къщата, която той и войниците му използваха за свърталище вече близо година, се намираше в далечния край на една обикновена затворена улица в квартал, пълен с човеци от средната класа на половината от пътя си към гроба. Троу беше сключил договора за наем с възможност за покупка на принципа, че е най-добре да се крият на открито, и засега имотът им вършеше отлична работа.
Лампите бяха запалени и светлината се процеждаше покрай ръбовете на дръпнатите завеси. Кор можеше да си представи какво правят воините му вътре. Прибрали се току-що от битка с лесърите из задните улички на центъра, те си сваляха окървавените дрехи и се подкрепяха с храната в хладилника и долапите в кухнята. Освен това пиеха, макар и не кръв, с която да се подсилят, нито вода, за да се хидратират, а алкохол, като вътрешен мехлем за пресни контузии, порязвания, драскотини...