- Беше толкова близо! Почти успяхме да се доберем до трона! Плочките за домино бяха подредени, глимерата щеше да направи каквото й кажеш...
Кор сложи край на тирадата му, като отново притисна камата.
Тази предателска среща заради моята амбиция ли е... или
заради твоята? Позволи ми да се поинтересувам за чия загуба точно скърбиш.
- Вече не ни предвождаш.
- Нека попитаме тях. - Кор се отдръпна от него и тръгна из стаята, оглеждайки сведените глави на войниците си. - Е, какво имате да кажете. С него ли ще отидете, или ще останете с мен? -Ругатни изпълниха напрегнатия въздух и Кор се обърна към Троу. - Защото именно това се опитваш да направиш, нали? Предлагаш им избор - ти или аз. Нека го направим, тук и сега. Какво решавате, копелета мои?
Последва дълго мълчание.
А после Зайфър вдигна очи.
- Коя е тя?
- Не това беше въпросът, който ви поставих.
- Това е въпросът, на който искаме отговор.
Кор усети, че започва да му кипва.
- Тя не ви влиза в работата.
За нищо на света нямаше да обяснява отношенията си със своята Избраница.
Ноздрите на Зайфър се разшириха, когато си пое въздух.
- Исусе... ти си се обвързал с нея.
- Не съм.
- Аз също го надушвам - обади се някой. - Коя е тя?
- Тя е без значение.
Гласът на Троу отекна в стаята, силен и ясен.
- Тя е Избраница. Която живее заедно с Братството.
И ето го хаоса, който беше очаквал малко по-рано: стаята изригна от мъжки гласове, те всички говореха един през друг, думи на Древния език се смесваха с английски и немски ругатни.
Междувременно Троу извади чиста носна кърпичка и я притисна до раната на гърлото си.
- Не мога да разбера единствено защо продължава да се среща с теб... с какво точно я държиш? Все трябва да има някаква причина... пари? Или е някаква заплаха?
Кор не реагира на тази обида, тъй като тя не просто беше близо до истината, ами беше улучила право в десетката. Избраницата Лейла се срещаше с него единствено защото той знаеше къде се намира имението на Братството и тя се страхуваше да не ги нападне. Една нощ преди близо година той беше проследил дирята на кръвта й и се беше натъкнал на тази огромна тайна. И както Троу беше предположил, се беше възползвал от откритието си.
Тя му беше обещала тялото си, а в замяна имението щеше да остане неприкосновено. И макар че все още не се бе възползвал от нея по какъвто и да било плътски начин от уважение към нейната бременност, добродетелност и положение... той щеше да я има. Рано или късно, щеше да вземе онова, което му принадлежеше, и щеше да я бележи като своя...
Мамка му, наистина ли се беше обвързал?
Кор отново насочи вниманието си към Троу и копелетата си.
- Нека се съсредоточим върху този бунт, а не върху плодовете на чието и да било въображение. Е, какво решавате? Всички вие. - Думите му бяха последвани от мълчание. - Всеки един от вас.
Това, че Троу все още беше прав и дишаше, помисли си той, докато чакаше отговора им, бе доказателство, че действително беше поомекнал. Трениран от Блъдлетър, той не бе забравил нищо от това, което бе научил във военния лагер, ала наскоро бе осъзнал, че грубата сила и кръвопролитията бяха само един от начините за постигане на целта... и че съществуваха и други, които може би бяха по-ефективни.
Рот например го беше доказал е начина, по който се беше справил е последното посегателство върху престола му. Той и неговата шелан бяха предотвратили най-сигурната атака срещу властта му... и го бяха направили не само без да изгубят нито един живот, но и толкова категорично, че глимерата беше изгубила силата си.
А Рот, като лидер, избран от поданиците си, сега беше недосегаем.
Троу се обърна към бойците, нарушавайки мълчанието:
- Вярвам, че бях съвършено ясен. Твърдо съм убеден, че трябва да възобновим опитите си да сложим ръка върху трона. Веднъж простреляхме Рот... можем да се доберем до него и втори път. Той може и да е демократично избран, но няма да е в състояние да продължи да властва, ако не диша. А след това ще трябва да си набавим подкрепата на изгубилата правата си глимера. Като съгласуваме конституционна стратегия с бившите членове на Съвета, бихме могли да заявим, че Рот е превишил правомощията си и...
- Ти си глупак - тихо каза Кор.
Троу се завъртя и впи враждебен поглед в него.
- А ти си провал!
Кор поклати глава.
- Хората заявиха волята си. Избраха да поставят Рот на трона, който той беше получил по наследство; невъзможно е да се спечели битка, която има не един, а хиляда фронта. Традиционните закони и културните норми са само прокъсана мантия на власт и влияние. Ала демокрацията, когато се упражнява наистина, е каменна крепост, която не може да бъде прехвърлена, взривена или подкопана. Това, което не разбираш, мой заместнико, е, че вече няма против какво да воюваме... при положение че планираш това нападение с надеждата за победа.