Троу присви очи.
- Да не би твоята Избраница да те е обучавала? Досега не бях чувал нищо подобно да излиза от устата ти.
Кор си заповяда да запази мълчание. Той и войниците му бяха заедно много преди Троу да се присъедини към тях, ала ако не можеха да прозрат през злополучната му амбиция, Троу можеше да си ги задържи до един. Кор нямаше да се преклони пред никого.
В последвалата тишина Троу обходи с поглед бойците, които някога го бяха отхвърляли заради префинената му слабост, ала през последните два века се бяха научили да го уважават като воин.
- Манипулацията е най-успешна, когато е дело на жена. Нима не мислите, че това, което ви говори сега, е пропаганда? Нашепната му от онази, която най-лесно може да съблазни ума, тялото, чувствата му. Сами доловихте миризмата на обвързването му. Знаете, че душата следва сърцето, а неговата вече не е с нас, с нашите цели, с онова, което бихме могли да постигнем. Това, което се обръща към вас, не е сила, а онази слабост, която някога той презираше у другите. Виждате ли? Дори и сега той не казва нищо.
Кор сви рамене.
- Нямам слабост към празната реторика.
- Знаеше ли изобщо значението на тази дума преди шест месеца? - отвърна Троу.
- Е, какво решавате? - Кор се огледа наоколо, обзет от отегчение. - Изборът е ваш, но знайте едно: направите ли го веднъж, той е като мастило върху кожата. Не може да бъде заличен.
Зайфър пръв се изправи на крака.
- Аз съм верен само на едного.
С тези думи той отиде до бойното си облекло, извади стоманена кама и поряза дланта си, а после се приближи до Кор и протегна ръка.
Кор взе онова, което му предлагаха, и се прокашля, защото нещо го давеше. Следващият беше Балтазар - пое ножа, поряза се, предложи му кръвта си; след него и Сайфън му се закле във вярност.
Грях гледаше случващото се изпод полуспуснати клепачи, без да помръдва. Както винаги, беше съвършено непредвидим. .. но дори той се изправи и се приближи до Кор. Взе камата и прониза дланта си, завъртайки острието, а горната му устна се изви, сякаш болката му доставяше удоволствие.
Кор прие обета и на последния от воините, а после погледна към Троу. Вдигна дланта си, от която капеше алена течност, оголи зъби и като изсъска, ги заби в собствената си плът и облиза и последната капка от смесилата се кръв.
- Сякаш би могло да бъде другояче. - Жестока усмивка изви устните му. - Ти никога не си бил един от нас.
Грозно изражение разкриви красивото лице на Троу.
- Ти ме принуди да се присъединя към вас. Ти ми причини това.
- А ти би искал да се откажеш, така ли? Много добре. Преди една година ти върнах свободата. Нека амбицията ти те води, ала излезеш ли веднъж през тази врата, краят е необратим. Ще бъдеш мъртъв за нас, постъпките ти ще бъдат само твои и на никой друг.
Троу кимна отсечено.
- Така да бъде. - Прекоси стаята, взе кобурите и палтото си и отиде до вратата. Там се обърна и заговори на всички. - Той греши за много неща, но най-вече за престола. Война на хиляда фронта? Не мисля така. Единственото, което трябва да се направи, е да бъде премахнат Рот. След това властта ще бъде поета от най-силната ръка... а тя принадлежи на някого, който вече не е част от тази група.
Вратата се затръшна с трясък след него.
Кор изскърца със зъби, знаейки, че Троу трябва да си беше подготвил резервен план, преди да се опита да ги привлече на своя страна... В противен случай нямаше толкова безгрижно да си тръгне малко преди зазоряване. Беше заложил всичко на една карта и беше изгубил... но само що се отнасяше до тях. Къде ли щеше да го отведе това? Кор нямаше представа.
Ала Рот с основание би трябвало да се тревожи.
Разнесе се шумолене. Някой се прокашля. А после, естествено, последваха коментари.
- Е - избъбри Зайфър. - Ще ни кажеш ли какви са на цвят очите й?
- Това е най-малкото, което би могъл да направиш - намеси си и Балтазар. - Опиши ни я.
- Избраница?
- Как, за бога...
Само за миг всичко в къщата стана нормално - мъжки гласове изпълниха въздуха, наляха се напитки, появиха се бинтове, за да превържат ранените войнишки ръце.
Кор изпусна въздишка на облекчение, което изненада и него самия. Не се заблуждаваше обаче - въпреки че воините му бяха останали до него, сега той имаше нов враг... а благодарение на подготовката, която самият той му беше дал, Троу бе наистина опасен.