Извади телефона си и погледна екрана. Обаждането му не беше върнато.
След отстъпничеството на Троу беше жизненоважно да се свърже с Избраницата... Ето че сега се тревожеше да не би Троу да се бе добрал до нея първи и именно заради това да не се бе появила днес.
- Е? - настоя Зайфър. - Как изглежда тя?
Възцари се внезапна тишина, която сякаш взриви шума. За свое изумление, Кор почувства, че иска да им каже. Пазеше го в тайна от колко дълго?
Запъвайки се, той заговори:
- Тя е... луната в нощното ми небе. И това е всичко. Няма нищо друго за казване и никога вече няма да говоря за нея.
Докато се качваше по стълбите, усещаше как погледите им го следват... и те не бяха пълни с презрение. Не, колкото и да се опитваха да го скрият, от всички тях струеше съжаление - признание за грозотата на лицето му и невъзможността на любовна история между него и която и да било жена, най-малко пък -една Избраница.
Той поспря с ръка на парапета.
- Утре до залез-слънце всички провизии и вещи да бъдат събрани. Налага се да си тръгнем от тук и да си намерим друго място. Тази къща вече не е сигурна.
Докато поемаше нагоре, чу как бойците му се съгласиха. И усети, че го залива пареща благодарност, задето бяха избрали да продължи да ги предвожда. Той, а не Троу, с неговите много по-очевидна интелигентност, произход, възпитание... и външен вид.
Браво на деформирания, помисли си, докато се затваряше в спалнята си. Въпреки че през столетията на живота си бе лишен от много неща, благодарение на заешката му устна и недодялаността му войниците на долния етаж го ценяха.
Той тях също.
9
АЙ ЕМ СЕ ПРИБРА В ГОЛЯМОТО КАМЕННО ИМЕНИЕ НА БРАТСТВОТО точно преди да се съмне. Изкачи на бегом стъпалата, отвеждащи до подобния на катедрала вход, и влезе във вестибюла, където доближи лице до охранителната камера и зачака. Миг по-късно вътрешната врата се отвори и той бе посрещнат от усмихнато възрастно лице... както и прекрасното ухание на добре приготвеното Последно хранене.
- Добра късна вечер, господарю - поклони се Фриц, икономът. - Как сте?
- Хей, слушай, виждал ли си брат ми? Опитвам се да го намеря...
- Да, той се прибра.
Ай Ем почти изруга от облекчение.
- Страхотно. Това е страхотно.
Поне горкото копеле си беше на сигурно място вкъщи, но би могъл да му изпрати някое съобщение, че е жив. Колко пъти не си беше вдигнал телефона...
Една бързо движеща се сянка се надигна от мозаечния под и се метна върху него като бойна ракета.
Ай Ем улови проклетия котарак, наричан още Бу. Не можеше да понася това животно, особено напоследък, откакто тази торба с бълхи беше започнала да спи с него през деня. Цялото това галене. Мъркане.
А най-ужасното бе, че той започваше да свиква с това мъчение.
- ...клиниката.
- Моля? - Ай Ем почеса котарака под брадичката и той извъртя очи от удоволствие. - Не чух нищо от това, което каза току-що.
- Извинявам се. - Икономът се поклони отново, въпреки че вината не беше негова. - Избраницата Селена се разболя и бе доведена в клиниката. Трез е до нея, докато я преглеждат... мисля, че Примейлът и Кормия също са там. Неприятно ми е да го кажа, ала състоянието й изглежда много сериозно.
- По дяволите... - Ай Ем затвори очи и отпусна глава. Бяха очаквали неизбежното, но бяха предполагали, че ще бъде нещо свързано със с’хийб. Не с Избраницата, от която брат му беше толкова привлечен. - Какво й е?
- Мисля, че все още няма диагноза.
Мамка му.
- Окей, благодаря, мой човек, ще ида...
Избраницата Лейла се появи на прага на билярдната, следвана от Куин и Блей.
- Извинявайте, но не ви ли чух да говорите за Селена?
Ай Ем остави иконома да се заеме с това и се отправи към тайната врата под голямото стълбище. Изобщо не се учуди, когато останалите го последваха.
Докато въвеждаше кода, иззвъня телефон.
- Пак ли е твоят? - попита Куин.
Лейла прекъсна обаждането.
- Просто някакъв човек, набрал грешния номер.
- Искаш ли Ви да го блокира?
- О, не е нужно да го занимаваме.
- Дай ми го, аз ще се...
Лейла прибра тйлефона в гънките на робата си.
- Няма да се обадят отново. Да вървим.
Разнесе се,тихо пиукане, Ай Ем отвори вратата и те заслизаха по неголямото стълбище, отвеждащо до втора заключена врата. От другата й страна се намираше подземният тунел, който свързваше имението с тренировъчния център, а след това и с Дупката, където живееха Ви и Бъч заедно с жените си.