У бедена бе, че той искрено вярва, че го прави за нейно добро. Но изобщо не й харесваше да знае толкова малко.
Когато стигна до последното стъпало на тайното стълбище, тя направи петнайсет крачки и спря пред един панел. Резето беше вляво и тя го освободи.
Всичко в спалнята й беше момичешко и ефирно - украсеното с волани легло, дантелите по прозорците, дори бродираните килими, които бяха като пантофи, които не беше нужно да обуваш.
Отиде до вратата и я заключи. Знаеше, че това бе първото, което баща й ще провери, когато се качи. А ако не дойдеше на втория етаж, защото бе останал с техния „гостенин“, щеше да изпрати Федрика да провери.
Парадайз изрита обувките си и се тръшна върху завивката на леглото. Впери поглед в балдахина над себе си и поклати глава. Заключена в стаята си. Откъсната от всякаква дейност.
Непосредствено след нападенията това бе единственото място, където искаше да бъде, единственият начин да се почувства в безопасност. Ала нощите на ужас се бяха превърнали в месеци на тревога... отстъпили място на една неспокойна нормалност. .. която най-сетне бе станала обикновен живот.
И сега тя се чувстваше като пленница. В тази стая. В тази къща. В този живот.
Парадайз погледна към заключената врата. Кой ли беше този мъж, зачуди се тя.
11
СЕЛЕНА БАВНО ОСЪЗНА, ЧЕ НЕ СЕ НАМИРА В СВЕТИЛИЩЕТО. НЕ знаеше обаче къде е попаднала - мозъкът й бе твърде бавен, за да осмисли едновременно сигналите на тялото й и онези на средата, която я заобикаляше, сякаш пристъпът бе вкаменил не само тялото, но и ума й.
Постепенно обаче почувства, че в лицето й вече няма трева. В далечината не се виждаха нито дървета, нито храмове. Не се носеше тихата песен на течаща вода откъм баните.
Опита се да повдигне глава и простена.
- Селена?
Лицето, което изплува пред очите й, я накара да се просълзи. БешеТрез... беше Трез...
Излязъл сякаш от сънищата й, той стоеше пред нея и тя го изпиваше с поглед - гладката му тъмна кожа, черните очи с формата на бадеми, ниско подстриганата черна коса, внушителното излъчване на размерите му.
Първият й порив бе да посегне към него, ала пареща болка я накара да спре ц да простене.
- Доктор Джейн! - извика той. - Будна е!
Трез, почакай, трябва да ти кажа нещо.
- Доктор Джейн!
Не, не се тревожи за това. Трябва да...
- Не може да диша!
Всичко стана толкова бързо. Изведнъж нахлузиха маска на лицето й и дробовете й се изпълниха с въздух. Около нея изригнаха гладове. Пронизително пиукане говореше, че някоя от алармите с§ беще задействала...
Опитаха се да я изпънат и ставите й издадоха звук на протест. О, чакай малко, тя бе тази, която се опитваше да помръдне... искаше да се надигне, за да види какво става.
- Движи се! - Беше Трез... Сигурна бе в това. - Ръката й помръдна!
- Има сърдечен арест. Можеш ли да я обърнеш по гръб?
Последвалата болка беше толкова силна, че тя изпищя.
- Съжалявам - каза Трез в ухото й, гласът му беше дрезгав. - Съжалявам, любима. Толкова съжалявам, ала трябва да те накарам да легнеш изпъната...
Селена отново изпищя, но не мислеше, че се чу някакъв звук. А после зрението й се замъгли - първо в периферията, докато не стигна до средата, като облаци, забулили небето.
Изведнъж усети, че се взира в медицинска лампа... което означаваше, че незнайно как бяха успели да я сложат по гръб. А след това дойде натискът върху раменете, гръбнака, ръцете й. Зрението й ту угасваше, ту се връщаше, мъглявината се отдръпваше и отново прииждаше, докато я разтърсваха вълни от болка.
- Страх ме е да не й счупя нещо - процеди Трез.
Значи, неговите ръце бяха около китките й и я принуждаваха да остане легнала.
- Трябва ми достъп. Сега.
Доктор Джейн се появи от другата страна на масата, стиснала неголеми блокчета, от които стърчаха навити жици.
Свалете й дрехите. - Доктор Джейн вдигна поглед. - Мъжете ще трябва да излязат, иначе той няма да ни позволи да се доближим до тялото й.
Алармата вече пищеше без прекъсване, силен, пронизителен звук.
- Отдръпнете се! - нареди доктор Джейн и в следващия миг Селена усети как тялото й бе разтърсено от мълния: повдигна го от масата, трошейки всеки неин прешлен, изтръгвайки гръбнака й от мястото му.