Докато се строполяваше върху тънкия матрак на кушетката за прегледи, настъпи кратка, поразително ясна пауза, в която тримата души, които я бяха заобиколили, доктор Джейн, медицинската сестра Елена и Трез, се взираха в нея. Тя се съсредоточи върху Трез... и именно тогава забеляза още някого, застанал непосредствено до него, едро тяло, обърнато на другата страна, тъмна глава, сведена надолу и гледаща встрани.
Ай Ем.
Това беше добре. Радваше се, че Трез може да разчита на него.
Отвори уста под маската, приковала поглед право в черните очи на своята сянка. Само ако можеше да му каже...
Около нея отново изригна хаос, дробовете й се удариха в ребрата й, разнесоха се гласове, хората размениха местата си.
- Престани да я обдишваш! - извика доктор Джейн. - Отдръпнете се!
Нова струя електричество я връхлетя и разкриви тялото й. Този път нямаше пауза. Мощното свиване на дробовете й се завърна незабавно, отново и отново.
- А сега какво? - попита Трез задавено.
О, прескъпа Скрайб Върджин, той плачеше.
Трез - каза му тя с мислите си. - Обичам те...
* * *
Целият живот на Трез бе съсредоточен в уреда с жизнени показатели на около трийсетина сантиметра над масата за прегледи. Цял куп жици свързваха Селена е компютъра и върху монитора имаше най-различна информация, която не му говореше почти нищо. Онова, което разбираше обаче, и то съвсем ясно, бе, че жълтата линия, която минаваше в дъното, трябваше да се издига и спуска на равни интервали с ударите на сърцето й.
Само че тя не се движеше е хубав, сигурен ритъм... дори и след като всичко се беше объркало и доктор Джейн беше допряла лопатките до тялото на Селена, изпращайки електричество в гърдите й.
Равна. Линията отново беше равна.
Елена продължаваше да обдишва; ръцете й непрекъснато се впиваха в бледосиния балон, който вкарваше въздух в дробовете на Селена. А Трез все така се взираше в жълтата линия, опитваше се да $ накдра да подскочи, да реагира на удар в гърдите на Селена.
- По дяволите, бий...
Нещо докфсна лицето му и той отскочи назад... само за да установи, че*всъфност Селена беше посегнала към него - бледата й тънка ръка се протягаше към него с накъсани движения, сякаш ставата беше ръждясала.
- Селена - каза той и се наведе, така че тя да не трябва да се напряга. - Селена...
Целуна дланта й, пръстите й, а после я остави да докосне бузите му. Очите й бяха невероятно сини, искрящи, грейнали. И за миг всичко избледня, оставяйки единствено тях двамата, стените на стаята, оборудването, хората, дори обичният му брат изчезнаха.
Устните й под прозрачната маска се раздвижиха.
- Добре, добре. - Нямаше представа какво се опитва да му каже. - Можеш ли да останеш с мен? Моля те, остани тук... не си отивай.
Движеше се и това беше добре, нали?
- Селена! - Мамка му, очите й отново се обръщаха навътре. - Селена...!
- Губим я!
Нямаше никаква осъзната мисъл от негова страна. В мига, в който доктор Джейн извика тези ужасни думи, Трез се пръсна на късчета и покри тялото на Селена с молекулите си, с енергията си, с душата си, обгръщайки я от всички страни. Хвърли се в нея, проникна през кожата й, потъна дълбоко, споделяйки цялото си същество с надеждата, че по някакъв начин ще успее да направи онова, което медицинските апарати не бяха успели.
Че по някакъв начин би могъл да я върне...
И тогава то се случи.
Така сигурно, сякаш Селена протегна ръце и грабна онова, което той искаше да й даде, мощно притегляне, което се вкопчи в същността му, привлече го към себе си, взе от него.
„Точно така - помисли си той. - Използвай ме...“
- Напипвам пулс! - извика някой.
- Тя диша!
Трез чуваше коментарите не като звуци, а като мисли... но не спря. Беше прекалено рано. Все още не беше дал достатъчно.
И все пак твърде скоро силата му започна да отслабва, енергията му се отцеди изведнъж, не постепенно. Колкото и да му се искаше да продължи да й помага, знаеше, че трябва да приеме физическите си очертания или щеше завинаги да си остане като пара, а това би било смъртна присъда.
Не и докато тя е жива, каза си той.
Пък и можеше да й помогне отново, след като...
Приземи се болезнено върху плочките на пода, сякаш го бяха съборили. Оттам ясно виждаше червените медицински чехли на доктор Джейн, сините - на Елена, както и коленете на брат си, който моментално приклекна до него.
Без да губи нито миг, Ай Ем го улови под мишниците и го изправи до главата на Селена, подкрепяйки го, когато видя, че не е в състояние да се задържи на крака.