Вампирът, който се занимаваше с вноса на дрогата, си беше чиста проба Дракула - сресана назад черна коса, очи като лазерния мерник на някой глок, остри вампирски зъби и излъчването на някой, който обича да причинява болка.
Умът му обаче действаше като този на господин К.
- Четиристотин - каза господин К. и като се пресегна, взе сака.
Подаде сака през прозореца, вампирът го пое и му върна друг, досущ катр първия.
- Четиристотин.
- Четиресет и осем? - попита господин К.
- Четиресет и осем. Сто четиресет и девет и четиресет.
- Залез-слънце. Деветдесет.
- Залез-слънце. Деветдесет.
Двамата вдигнаха прозорците си едновременно, вампирът натисна газта и отпраши, без да пали фарове.
Господин К. обърна и го последва; в мига, в който стигнаха до асфалтирания път, доставчикът пое наляво, а той - надясно.
Никакви свидетели. Никакви усложнения. Пълен синхрон.
За двама заклети врагове от противниковите лагери във войната, те се разбираха просто чудесно.
* * *
Абалон, син на Абалон, прие физическите си очертания пред историческа къща в един от най-богаташките квартали на Колдуел. Идваше в красивото имение за двеста седемдесет и първа нощ.
Глупаво бе да брои, разбира се, но то беше по-силно от него. Неговата шелан беше починала, а дъщеря му съвсем скоро щеше да бъде представена на глимерата за обвързване, така че назначаването му за първи съветник на Рот, син на Рот, бе единствената годишнина, която можеше да очаква. Не минаваше и нощ, в която да не се гордее с това, че се бе оказал достоен за името на баща си, служейки на трона.
Или поне обикновено беше така. Днес за първи път имаше чувството, че разочарова и своя баща, и своя крал.
Приближи се до вратата, преглъщайки мъчително, и извади медния ключ, който Братството му беше дало преди близо година. Докато прекрачваше в имението, си пое дълбоко въздух и долови миризмата на препарат за лъскане на подове, пчелен восък и лимон. Миризмата на богатство и изисканост.
Кралят все още не беше пристигнал и Абалон извади телефона си, за да се увери, че няма пропуснати обаждания. Нищо. Кралят не беше отговорил на нито едно от трите му позвънявания и на съобщенията, които беше оставил на гласовата поща.
Неспособен да стои на едно място, той отиде в гостната вляво с приглушен жълт декор, портрет в естествен ръст на някакъв френски крал и грижливо подредени покрай стените меки столове, сякаш това беше чакалнята на луксозен лекарски кабинет. Въведе паролата си в компютъра на бюрото до прага, все така неспособен да седне.
Рот беше възобновил благородната традиция на аудиенции с цивилните граждани и онова, което в продължение на години бе жизненоважна връзка между владетелите и техните поданици, се бе превърнало в причудлива смесица между старо и ново. Сега срещите се уговаряха с помощта на есемеси и имейли. Всички запитвания се описваха в екселска таблица, която можеше да бъде сортирана по дата, проблем, семейство или разрешение. Постановленията на Древните закони също можеше да бъдат търсени не само в някогашния им хартиен вариант, но и като част от база данни, създадена благодарение на Сакстън.
Срещите очи в очи обаче си оставаха непроменени и древни - само поданикът и кралят, на четири очи, потвърждавайки наново тази важна връзка и укрепвайки единството на расата.
Абалон беше създал и се грижеше за поддържането на тази нова система на водене на архиви и тя се оказваше незаменима. Ала обемът на запитванията непрекъснато се увеличаваше (само през последните три месеца броят им беше нараснал четирикратно) и той започваше да затъва в бумащина и организиране на програмата.
Всяко забавяне беше недопустимо - неуважение както спрямо Рог, така и спрямо просителите. Следователно ставаше все по-очевидно, че Абалон ще има нужда от помощ. Нямаше обаче представа къде да я намери. Проблемът беше с доверието. Нуждаеше се от някого, на когото би могъл да вярва безрезервно.
Работата бе там, че не знаеше откъде да започне с търсенето... особено при положение че всички хора, които познаваше, бяха аристократи, а глимерата бе не само източникът на заговора, който едва не бе свалил Рот от престола, но и бяха лишени от цялото си политическо влияние. Безумие би било да предположи, че недоволните сред тях се бяха изпарили като по чуло. И именно това бе една от причините появата на Троу на прага му тази сутрин да го обезпокои толкова.
Абалон си заповяда да се съсредоточи и разпечата списъка със срещите за тази вечер, след което отиде в импровизираната тронна зала, за да се увери, че всичко е както трябва. Така беше. Мястото, което някога бе служило за трапезария, сега бе превърнато в^тая за аудиенции... ала напълно в стила на краля, всичко беше съвсем семпло. Никакви златни престоли и хермелинови наметки, никакви завеси от тежко кадифе и пищни килими. Само няколко кресла, наредени едно срещу друго пред камината, вжоятб през есента и зимата бумтеше весел огън, а през пролетта и лятото имаше свежи цветя от градината.