Кралят се усмихна, разкривайки вампирски зъби, дълги като ками.
- В такъв случай определено искам да се срещна с него.
Абалон се поддаде на инстинкта си, приближи се и коленичи на голия дървен под.
- Господарю, трябва да знаете...
Кралят сложи ръка на рамото му и дланта му бе толкова огромна, че сякаш обгърна цялото тяло на Абалон.
- Верността ти е към мен и само към мен. Усещам го по миризмата ти. Чувствам го. Забрави угризенията. Сега той е в дома ти, така ли?
- Да.
- В такъв случай ще отида при него.
- Не предпочитате ли да изпратите някого?
- Нямам какво да крия и не се боя нито от него, нито от Кор и неговата шайка момичета. Забрави ли, че веднъж вече се опитаха да ме убият? Не се получи. Опитаха се да ме свалят от престола? Все още съм на него. И с пръст не могат да ме докоснат.
Сякаш прочел мислите му, Рот протегна черния диамант и Абалон улови онова, което му предлагаха, и докосна устни до свещения камък, сгрян от плътта на огромния мъж.
- Бъч - извика Рот. - Обади се на Братството. Отиваме на гости.
Братът изрева нещо от другата страна на вратата, а кралят се наведе, за да погледне в очите на Абалон.
- А сега, съветнико, искам да пренасрочиш аудиенциите, планирани за първите два часа тази вечер.
- Да, господарю. Незабавно.
- А след това отиваме у дома ти.
- Каквото наредите, господарю. Каквото наредите.
13
Онзи, който спаси Трез от пленничеството му, изобщо не се оказа живо същество. Не беше дори и предмет. Свободата си, когато най-сетне дойде, той дължеше на един невзрачен отдушник в горния десен ъгъл на огромните покои, в които беше пленен.
Три нощи преди да избяга, лежеше по гръб, без да мисли за нищичко, когато струя студен въздух изведнъж докосна скъпоценните камъни върху одеждите му и охлади кожата му. Той се намръщи и когато погледна нагоре, видя решетката, завинтена в гладката бяла стена.
Охранителни камери следяха всяко негово движение, така че не биваше да показва никакъв интерес. Ала то го накара да се замисли. Сенките можеха да се дематериализират и освен това можеха да се превръщат в дим, което им позволяваше да прекосяват огромни разстояния и да останат невидими, когато достигнат крайната си цел.
Неведнъж беше опитвал и двете... без никакъв успех, така че в началото пропъди всякаква мисъл за бягство през отдушника.
Ала на следващата вечер, без някаква особена причина, погледът му се спря на онова, което бяха сложили върху тялото му. Скъпоценните камъни... искрящите, блещукащи скъпоценни камъни, инкрустирани, както той си мислеше, в злато. Металът имаше сребрист цвят, така че трябва да беше бяло злато, нали?
Освен ако не беше... неръждаема стомана. Единственото, през което дампцрите, дори да бяха сенки, не можеха да се дематериализират.
Той погледна през мраморната стая към банята. Дори когато беше във ваната, когато тялото му беше ритуално почиствано... те го държаха окичен със сапфири и диаманти -ленти, инкрустирани с тях, обгръщаха шията и раменете, китките и глезените му, преди да влезе във водата. А щом излезете от нея, начаса му надяваха ризницата от скъпоценни камъни.
Той затвори очи. Защо не се беше сетил за това по-рано?
Беше му отнело още две нощи, две зазорявания и две смрачавания, преди да си изготви план. Разписанието на храненията, къпанията, упражненията и обучението му никога не беше еднакво, сякаш нарочно искаха да избегнат каквато и да било рутина, движенията на Ай Ем също бяха непредсказуеми - тъй като не беше Помазаният, той разполагаше с известна свобода, позволено му беше да излиза из двореца за упражнения или хранене... макар че дори това не беше твърдо установено.
Докато обмисляше всичко това, Трез много внимаваше по никакъв начин да не промени изражението, отношението, навиците си, ала през цялото време мозъкът му създаваше и претегляше различни теории, търсейки възможни усложнения и провали.
Беше очаквал да се забави дори още повече, но моментът беше настъпил неочаквано благодарение на един изпуснат метален поднос. Една прислужница се беше подхлъзнала на прясно излъскания мраморен под и навсякъде се бяха разхвърчали храна, чинии и прибори. Ай Ем, услужлив както винаги, бе предложил да й помогне да изчисти и двамата бяха излезли, за да вземат почистващи материали от килерите в коридора.
Ключалката на скритата врата на килията беше изщракала.