- Трез...
- Кажи на С’Екс, че искам да се срещна с него. Не мога да си тръгна сега заради...
- Не обмисляш сериозно да се върнеш, нали?
Погледът на Трез не се откъсваше от затворената врата.
- Трез. Отговори ми. Нали не възнамеряваш да се върнеш?
Мълчанието се проточи и Ай Ем изруга.
- Трез? Ехо?
- Налага се да се срещна със С’Екс. Но това трябва да бъде след... - Трез се прокашля. - Така де. След това.
Ай Ем кимна, защото какво друго би могъл да направи? Не можеше да вини брат си за това, какво поставя на първо място. За съжаление, с’хийб нямаше да проявят подобно разбиране.
И именно тук щеше да се намеси той. За нищо на света нямаше да позволи някой да притиска брат му, докато се случваше това със Селена. Не го интересуваше какво ще се наложи да направи - Трез щеше да е свободен, за да се грижи за своята жена.
Майната й на кралицата.
14
ЛЕЙЛА ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ Я ПРЕСЛЕДВАТ, ДОКАТО НАТИСКАШЕ педала на газта и стискаше с две ръце волана на бледосиния си мерцедес. Куин й беше купил този Е350 4matic, каквото и да означаваше това, преди три месеца. Беше искал да й вземе нещо по-лъскаво, по-голямо, по-бързо, но в крайна сметка седанът бе моделът, в който тя се бе чувствала най-удобно. Беше си избрала цвета, защото й напомняше за баните в Светилището.
Селскостопанските земи, заобикалящи Колдуел, се простираха наоколо, следвайки възвишения и долини. Колко обичаше тези прекрасни, ширнали се поля, върху които през юли и август изкласяваше царевица, само за да бъде обръсната като брада през неплодородните месеци. Вече познаваше цялата местност наизуст, пътя, който изкачваше едно определено възвишение и я отвеждаше до една определена поляна, до едно сега важно дърво.
Когато стигна до подножието на невисокия хълм, тя угаси фаровете и остави колата да спре. Идването тук никога не й беше приятно, ала след като бе видяла в какво състояние е Селена и знаеше какво означава това, сърцето й бе натежало повече от обикновено.
Измъкна се иззад волана и като сложи длани на кръста си, се изви, излъчвайки гърди, в опит да отпусне мускулите си, които като че ли бяха постоянно схванати...
- Подранила си.
Лейла ахна и се обърна. Кор стоеше само на няколко крачки от задния калник на колата й и тя начаса усети, че нещо с него не е наред. Не че суровото му лице беше различно от обикновено; всичките му черти - от заешката устна, която го караше да изглежда така, сякаш е постоянно озъбен, до проницателните очи и масивната челюст - си бяха съвсем същите. Нямаше промяна и в подстриганата до кожата коса, нито в дългото черно кожено яке, кожения панталон и войнишките ботуши, нито във всички оръжия, които тя знаеше, че носи у себе си, но които винаги внимаваше да останат скрити от нея.
Не беше сигурна какво го беше издало. Ала инстинктът й не лъжеше и никога не грешеше.
- Добре ли си? - попита го тя.
- А ти?
Лейла сложи ръка на корема си.
- Добре съм.
- Какво стана снощи? Защо не дойде?
Образът на Куин, кръстосващ билярдната, докато тя и Блей седяха на дивана, изникна в ума й. А после си представи тях тримата в стаята за прегледи, застанали до Селена, докато лошите новини валяха една след друга.
- Имаше спешен случай в семейството - каза тя. - Всъщност - два.
- Какви?
- Нищо, което да те засяга.
- Малко са нещата, свързани с теб, които не ме засягат.
Лейла вдигна поглед към дървото, под което сядаха обикновено, и усети, че я побиват тръпки.
- Аз...
- Студено ти е. Да влезем в колата ти.
Както обикновено, той пое контрола - отвори вратата й и отстъпи встрани в безмълвна заповед. За миг Лейла се поколеба. Въпреки благородния порив да опази краля и Братството в безопасност, с цялото си същество знаеше, че никой никога няма да одобри тези срещи, думите, времето, прекарано със заклетия враг нд брадята.
Онзи, който бе планирал гибелта на Рот не веднъж, а два пъти.
Да седи с Кор в колата, която Куин й беше купил, подтикван от добротата си, оскверняваше всички връзки, на които държеше най-много.
Ала нали защитаваше онези, които обичаше, напомни си тя.
- Влез - каза Кор.
И тя се подчини.
Кор затвори вратата и заобиколи колата. Докато почукваше на прозореца, а тя отключваше вратата, Лейла неволно си помисли за невярната митология за вампирите, която хората си бяха създали, в която уж неживите трябваше да бъдат поканени да влязат, преди да могат да прекрачат нечий праг.