Десет минути по-късно рейндж роувърът се зададе иззад завоя на алеята и изкачи възвишението, а фаровете му осветиха къщата и малката им групичка.
Бъч обърна пред имението, така че джипът да е готов за бягство, ако се наложи, а после Рот отвори вратата си и слезе. Извисяваше се високо над покрива на колата и за разлика от тях, не носеше нито палто, нито яке. Само черна риза. Която криеше задължителната бронирана жилетка.
Поне това имаха.
Благодарение на Бет.
Рейдж и останалите обградиха Рот с телата си и поеха напред. В мига, в който стигнаха до входа, Абалон им отвори, сякаш се беше взирал през прозореца в очакване да се появят.
-Господарю. Братство. Добре дошли в дома ми.
Първият съветник се поклони дълбоко под одобрителния поглед на Рейдж. Апълботом6 беше един от малцината аристократи, които Рейдж познаваше, който притежаваше не само акъл, но и сърце под лъскавата си префърцунена фасада.
- Оттук, ако обичате? - покани ги той, махвайки е ръка.
Част от предварителната им уговорка бе срещата да се състои в библиотеката. Един от прозорците щеше да е открехнат леко, в случай че се наложи Рот да се дематериализира. Троу, който щеше да чака в отделна гостна, щеше да бъде доведен и изведен от един от братята.
Имаше и още едно-две условия.
След като се озова в пълната с книги стая, Рейдж й направи бърз, но старателен оглед и заяви:
- Нека отида да доведа онзи задник.
- Сигурен ли си? - попита Ви.
- Няма да го изям. Засега.
Сложи край на всякакви по-нататъшни възражения, като излезе във фоайето, където Абалон крачеше напред-назад е вид, сякаш бе потънал в спор със себе си дали да повърне върху обувките си, или да се опита да стигне до банята, преди да се е издрайфал.
- Е, къде е братовчед ти? - Рейдж му отправи насърчителна усмивка. Сякаш и с пръст нямаше да докосне онова копеле. - Там?
Абалон кимна към една затворена врата насреща им.
- Да. Намира се в мъжката гостна.
Рейдж сложи ръка на рамото му.
- Не се тревожи, Апълботом. Нищо работа.
Направо му съчувстваше, когато го чу да въздъхва с облекчение.
- Да, господарю. Благодаря.
С една последна усмивка Рейдж влезе в гостната и затвори вратата след себе си.
Троу стоеше насреща му - досущ изискания мъж, който бе някога в Древйата'страна... въпреки обикновените си дрехи.
- Рейдж? - каза той, пристъпвайки напред.
- Аха.
Троу имаше време само да му протегне ръка... и това беше всичко. Рейдж го стисна за китката, завъртя го като балерина и го блъсна с лицето напред в най-близката стена.
- Какво...
- Претърсвам те, задник. - Е, добре де, може би щеше да го направи малко по-грубичко, отколкото се налагаше. - Разтвори крака.
- Причиняваш ми...
- Ако открия оръжие, ще го използвам върху теб. Ясно?
- Нужно ли е да бъдеш толкова...
- Обърни се. - Рейдж го стисна за колана, завъртя го като пумпал и го залепи за стената с лицето напред. - Не. Главата нагоре.
Сложи ръка на брадичката му и бутна красивата му физиономия нагоре. След като опипа учудващо яките му гърди, продължи надолу и толкова силно го стисна за чатала, че гласът на Троу изтъня.
Ако обичаш!
Тука няма нищо. Изобщо не се учудвам.
Надолу по бедрата. Прасците. Отново очи в очи.
Ето какви са правилата. Опиташ ли с моя крал нещо, което да не ми хареса? Мъртъв си, преди да си паднал на пода. Разбрахме ли се?
Дойдох с мир. Приключих с битките...
Разбрахме ли се? Ако само се изкихаш отгоре му, ако опиташ да се ръкуваш с него или да погледнеш ботушите му за втори път? Лично ще ти купя билета за моргата.
- Винаги ли си толкова краен?
- В момента съм спокоен и овладян, копеле. Изобщо не искаш да ме видиш, когато съм ядосан.
Рейдж го блъсна към вратата, отвори я и го улови за врата.
- И сам мога да вървя - провлачи Троу.
- Така ли? Сигурен ли си? - Рейдж го сграбчи за мутрата и го поведе, стиснал в шепа очите, носа и устата му. - Така повече ли ти харесва? Не? Е, в такъв случай да си беше държал езика зад зъбите.
Нарочно правеше така, че на Троу да му е трудно да запази равновесие - беше страшно забавно да го гледа как минава покрай Абалон и влиза в библиотеката, сякаш танцува степ.
- О, добре започваме - измърмори Ви и си запали ръчно свита цигара.
- Поне не се е стигнало до сос за барбекю - подхвърли ченгето.
- Засега. - Ви изпусна струя дим. - Още е рано.
Рейдж се прокашля.